Защо..?

[Malkata porasnalA]

Защо днешните тийнейджъри не споделят с родителите си? Имам предвид, повечето ми приятелки не казват на майките си, че имат приятели, други дори са правили секс, а родителите им си мислят, че малките им момиченца още играят със сервиза на "Барби".
Вие споделяте ли с родителите си?
Аз лично да, не смятам, че трябва да имам тайни от тях!

[NambyPamby]

'Щото самите родители не ги предразполагат.
Важно е родителите да провеждат с децата си разговори относно сексуалното и репродуктивно здраве, да покажат, че децата им могат да разчитат на тях, ако се случи нещо непредвидено, но дотам.
Оттам-насетне ми става непонятен целия тоя душевен ексхибиционизъм. Нито ме интересува майка ми и баща ми колко сексуални партньори са имали, нито на тях им влиза в работата да знаят за моя интимен живот с подробности.
Отдавна ми е минало времето, когато умувах как да запозная нашите с гаджето. И дори тогава май не го мислих толкова, а се случи измежду другото, 'щото се засякоха баш когато не трябваше.

[DisappointedDreamer]

'Щото самите родители не ги предразполагат.
Важно е родителите да провеждат с децата си разговори относно сексуалното и репродуктивно здраве, да покажат, че децата им могат да разчитат на тях, ако се случи нещо непредвидено, но дотам.
Оттам-насетне ми става непонятен целия тоя душевен ексхибиционизъм. Нито ме интересува майка ми и баща ми колко сексуални партньори са имали, нито на тях им влиза в работата да знаят за моя интимен живот с подробности.
Отдавна ми е минало времето, когато умувах как да запозная нашите с гаджето. И дори тогава май не го мислих толкова, а се случи измежду другото, 'щото се засякоха баш когато не трябваше.

+1 Родителите трябва да покажат на децата си, че те могат да разчитат на тях за всичко. Моите родители никога не са подхващали такива теми за разговор, нито пък са били до мен - постоянно работеха и рядко ги виждах. А не смятам сега да започна да споделям неща с тях, когато съм на другия край на Европа.

[LeprikonA]

защото се страхуват да не бъдат неразбрани може би? всеки тийн се чувства неразбран и далечен от света (добре де, повечето айде от мен да мине без знаменател).

аз съм пример за не споделяне с родители. просто се отчуждих от тях още преди няколко години, когато ме тресеше яко пубертета. говоря с тях,но не споделям.никога не бих им казала, че правя секс. най-малкото би ме било срам.

всичко зависи от средата. много зависи от средата, но малцина са тези, които могат да се отпуснат до толкова пред тях, че да си изпеят всичко. а и повечето си мислят, че ако споделят единствено ще получат критика, упреци, мърморения и няма да бъдат разбрани. което не е далеч от истината все пак.

повечето родители вярват, че децата им са ангелчета, най-вече защото са техните деца. съответно ако въпросното ангелче направи някоя глупост те до последно не могат да приемат, че то не е виновно. а и винаги ги виждат като малки и невинни дори да са на 30 години.

[nIkEnCeTy_bE]

Аз лично за себе си бих казала, че откакто загубих баща си, се сближих с майка си. Освен това и кака ми замина надалеч, и започнах да споделям всичко с майка ми. И така ми е много по-добре, няма както да крия. Знаеш, че винаги ще ти помогне и никога няма да ти обърне гръб. Смятам, че най силната връзка, това е родител-дете.

[mMemories]

Емии зависи си и от родителите......Ако са по-консервативни и ако разберат че примерно тяхното момиченце още в 6-ти клас си е хванала някой батко и целия град ги гледа как се мляскат много ясно че няма да им каже.....Ясно е че ще му забранят да се виждат и това е.....
и аз не споделям с моите,.....

[NomNomNom]

Аз лично да, не смятам, че трябва да имам тайни от тях!

Е, ако вашите, както нашите, нямат против пушенето на трева и пробването на рандом наркотици, да си водиш гаджета у вас, да пиеш, да се татуираш и да се дупчиш, да не ходиш на училището - нямаш проблем да им споделяш (:

Но го има момента, в който някакви недоразбрали идиоти, които имитират родителстване ти забраняват да си имаш гадже на 17г. възраст - как да споделиш.

Ще кажете- родителите мислят за нашето добро и са прави.
Да, ама не.
Когато не са пряка част от живота ти извън вкъщи - няма как да знаят кое е най-добре за теб.
Тогава трябва да премълчаваш, за да не създаваш нито на себе си главоболия, нито на тях.

[TheBeliever]

Е, ако вашите, както нашите, нямат против пушенето на трева и пробването на рандом наркотици, да си водиш гаджета у вас, да пиеш, да се татуираш и да се дупчиш, да не ходиш на училището - нямаш проблем да им споделяш (:

Но го има момента, в който някакви недоразбрали идиоти, които имитират родителстване ти забраняват да си имаш гадже на 17г. възраст - как да споделиш.

Ще кажете- родителите мислят за нашето добро и са прави.
Да, ама не.
Когато не са пряка част от живота ти извън вкъщи - няма как да знаят кое е най-добре за теб.
Тогава трябва да премълчаваш, за да не създаваш нито на себе си главоболия, нито на тях.

Мдам.

А и както някой по-горе каза - за да споделяш трябва да те предразположат.
Ако родителите са като моите, това просто няма как да се случи. На хора, които живеят в свой си свят и не са се опитали да проведат някакъв разговор с мен, различен от "Трябват ли ти пари", хора, които никога не са проявили грам интерес към случващото се в живота и душевността ми какво да им споделям?

[anonymous708973]

Тогава трябва да премълчаваш, за да не създаваш нито на себе си главоболия, нито на тях.

Мхм. Less is more също върши работа.
Нищо не казвам, имам консервативни родители. За да си изкарам приятно, трябва да лъжа. И не е до липса на доверие. За тях е въпрос на надмощие да стане на тяхното. Не ми дават разумни причини.
Така съм научена.

Знаят, че имам приятел, познават го, не са малоумни, така че се досещат, че правя секс.

[djipsito]

Твърде лични подробности не споделям с тях, най-вече за секса нали.. нормално. Разказвала съм им винаги кво се случва покрай мен без да навлизам в супер големи подробности, а и те не си бутат носовете, оставят ме аз да преценя. За тва се разбирам чудесно с тях и знам, че мога да им споделя всичко и че ще получа добър съвет.

Цигари, треви, пиърсинги, пиене... знаят. Имат си тяхното си мнение за тези неща, споделят го, ама уважават моето решение, а аз за благодарност не злоупотребявам. Като пуших трева за първи път им казах, тогава говорихме като големи хора, следващите пъти като съм пушила не съм им казвала, ама знаят, че толерирам.

Любовни проблеми, гинекологични проблеми, споделям ако съм пред няква голяма дилема. Рядко говоря за тези неща де, само ако искам съвет, ама по принцип сама си се оправям. По-миналата седмица примерно знаех, че бившия ми ще е в дискотеката където ще ходя и се бях спекла нещо, та реших да говоря с тях и най-вече баща ми да си каже мнението от мъжка гледна точка..

Абе, пичове са, обичам ги.

[burpp]

Както вече се отвори дума, но не беше точно пояснено - всичко зависи от родителите.
Зависи от връзката, която изграждаме между тях с времето. Има го и отчуждаването, но идва и моментът в който, знаеш че не можеш да споделиш всичко с тях.Тогава идват приятелите. Защото те застават в същото положение като нашето и проявяват разбиране. Това родителите не могат да го разберат. Но ако са достатъчно умели и знаят, че вършим тези тийнейджърски дейности, ще ни влеят акъл в галвата, от който ние ще си вземем поука.

[LadyTerrible]

Напълно съгласна съм с авторката. Аз споделям на майка си за нещата,които се случват с мен.Говорила съм на майка си и за приятеля ми.Още от самото начало й разказвам какво се случва,защото според мен майката е най-добрата приятелка,която едно момиче може да има,защото тя е единственото същество(ок,имаме и баби и лели и сестри,но все пак...) на света,което не ни завижда и не ни мисли лошото(което е често срещано при приятелските отношения).Освен това е на 3 пъти на моите години и има доста опит,повече от на приятелките ми и й имам голямо доверие.А с баща ми обичам да си говоря за момчета кой разбира момчешката психика по-добре от едно порастнало момче ?! Но все пак,наистина си зависи от родителите.Имам приятелки,чийто майки им се карат,че на 17 години си слагат молив за очи и не ги пускат да излизат с токчета и да ходят по купони,камо ли да си говорят с тях и да им дават съвети.Според мен родителите са нещо важно и те трябва да участват в нашия живот,но разбира се всеки има право на малко лично пространство.

[пAteNцЕ]

аз всичко им казвам колкото и кофти да е знам че ще ме разберат единственото което биха ми забранили е да направя нещо опасно за мен или околните ...често търся съвети от тях поне са по-зрели и ошлайфани дет се вика
не мога да разбера тия родители къде забраняват на децата си неща като например гадже(освен ако не са 10 де ) сутиен да се носи или дори да се яде от мак доналдс ....неам си представа тия така си задушават децата че ужас направо.....

[ShtrudeL]

Не споделям с мама (а много искам), защото е консервативна и продължава да гледа на мен като на малко дете. (не твърдя, че се имам за много голяма, НО...) Аз искам да ми е приятел. А не човека, който ще ми каже "С какъв акъл го правиш това?!" и ще се почувствам тъпо, защото ми е майка. Искам да се чувствам подкрепена от човека, който би ми давал най-много сила в това, което правя и ми се случва. Опитвала съм да й споделям и то много внимателно и добре, но не ни се получава. Искам да живея самичка и да не го мисля толкова. Подтиска ме, ограничава ме, спира ме и не защото може да ми каже "Не го прави, не може, бла бла." а защото си мисля как би се почувствала. Щото ми писна да ми казва колко се притеснява ако се прибирам късно и как не може да спи и не знам си кво. И какво се получава... мога да не стъпя в нас с дни, като през това време да я мисля дали й няма нещо като я знам какви са й слаби нервите... Защо трябва да се чувствам виновна и да ме гризе вътрешно?! Защо ми го причинява?! О.О