Психология - заслужава ли си наистина? ПОМОЩ! (ОБРАЗОВАНИЕ)

[ledenakrasota]

Всеки има свободата да се изложи.

"Коя съм, все още не знам. Но подозирам защо съм тук. Тук съм, за да се изложа. Тази задача я решавам цял живот и едва ли окончателно ще я реша, но излагането е урок по себепознание, достойнство и любов, чрез който, струва ми се, човек стига до останалите отговори.
В писането, както и в живеенето, е важно човек да се осмели да бъде глупав.

Казва го Чехов, казва го и Ерика Джонг, казват го много други светли умове, които обичам да чета. Да изглеждаш глупаво, тоест да се изложиш, изисква кураж. А куражът е смелост със сърце (cor - от лат.). Страшно и срамно изглежда да се изложиш на показ - да видят всички, че си несъвършен, че имаш слабости, рани и язви, че си уязвим. Само че, както е установила изследователката на човешките взаимоотношения Брен Браун, именно уязвимостта прави човека красив. Срамуващи се и засрамени - голи, без брони и маски – сме най-красиви, чувате ли? Всички сме подвластни на срама – оня страх, че ще загубим близостта си с останалите, ако нещо за нас бъде видяно или разбрано. Чувството “Не съм ДОСТАТЪЧНО добър/богат/слаб/красив/издигнал се” е до болка познато на всички – оперираните от него не са способни на елементарна човешка съпричастност."

Това е от блога на Мира Баджева. Много й харесах едно есе. Просто ме провокира.

[lubovvv]

"Коя съм, все още не знам. Но подозирам защо съм тук. Тук съм, за да се изложа. Тази задача я решавам цял живот и едва ли окончателно ще я реша, но излагането е урок по себепознание, достойнство и любов, чрез който, струва ми се, човек стига до останалите отговори.
В писането, както и в живеенето, е важно човек да се осмели да бъде глупав.

Казва го Чехов, казва го и Ерика Джонг, казват го много други светли умове, които обичам да чета. Да изглеждаш глупаво, тоест да се изложиш, изисква кураж. А куражът е смелост със сърце (cor - от лат.). Страшно и срамно изглежда да се изложиш на показ - да видят всички, че си несъвършен, че имаш слабости, рани и язви, че си уязвим. Само че, както е установила изследователката на човешките взаимоотношения Брен Браун, именно уязвимостта прави човека красив. Срамуващи се и засрамени - голи, без брони и маски – сме най-красиви, чувате ли? Всички сме подвластни на срама – оня страх, че ще загубим близостта си с останалите, ако нещо за нас бъде видяно или разбрано. Чувството “Не съм ДОСТАТЪЧНО добър/богат/слаб/красив/издигнал се” е до болка познато на всички – оперираните от него не са способни на елементарна човешка съпричастност."

Това е от блога на Мира Баджева. Много й харесах едно есе. Просто ме провокира.

Много правилно, но както виждаш някои хора са толкова комплексирани и летящи във въздуха, че ги е срам да изкажат собственото си мнение, с риск да прозвучат смешно в очите на другите. И все пак от това губят само те.
А отровната, доколкото разбрах беше казала в началото, че вече СИ психолог, а сега изведнъж се оказа че още учиш, НО си убедена, че ще се реализираш със заплата като на онези психолози от телевизията. Лошо няма да фантазираш, но когато наистина СТАНЕШ психоложка, тогава може да говорим пак. И не обиждам тая професия изобщо- ако си чела по горе какво съм писала, аз също се интересувам от тая наука, но просто бързаш да нападаш преди да разсъждаваш.
И да ти кажа честно, тежко им горко на тези хора които отидат на консултация при теб. Все пак работата на психолозите е да открият силните страни на човека, да му дадат кураж, а ти гледаш само да снишиш другите. Нищо лично- УСПЕХ!