Я отдавна не бяхвиждал интересна тема. НАй-малко от теб, Криси очаквай да пишеш по тоя въпрос.

Ок, да видим какво мога да ти кажа

Ясно е че знаеш коя си, какво правиш, защо правиш и т.н.

Чачо каза нещо, което е много много точно и с което ще започна.

"Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. "

За него е повече от ясно че значението ти в неговия живот е сравнимо с това на изтривалката пред вратата му. За теб обаче не е така. И това е доста типичен поведенчески модел от страна на зарязания. Фигуративно казано ти трябва да си зарязаната в тая история, макар и да нямам идея каквиточно отношения сте поддържали. Защото той спира да ти говори и живота му продължава без твоя намеса. В повечето случаи за "оставения" няма разумна и основателна причина да бъде оставен. Предвид че и на теб не ти е дадена такава - ти съвсем нарочно не желаеш да си приключиш нещата в главата, както би направила ако ти си тази, която ще зарязва някого. Нарочно не искаш да приключиш нещата в главата си, защото нямайки причина да го направиш идеята за финализиране ти се струва плашеща и някак нечестна, защото не знаеш становището на другата страна. Смяташ че край на нещо трябва да стане с разговор и оформяне на една идея, ясно изразена от единия или от двамата. Да де, ама не винаги така става. Не е задължително.

Толкоз по тоя въпрос.

Получаваш и критично мнение по въпроса за това кое е добре за теб и кое не е. Аз имам една философия за живота, която може би ще послужи тук.

"Ако искаш да направиш нещо - направи го. Ако аз съм окей с това - значи няма проблем за двама ни. Ако аз не съм окей, ще тиго кажа директнои ясно. В следствие на което ако ти се промениш така че отново да съм окей, значи всичко е наред. Ако не се промениш, знаейки че ме нараняваш това значи че нещото, което правиш ти харесва. Аз ще ситръгна и ще забравя за теб, за да може ти да правиш нещата, които ти харесват и едновременно с това аз да не съм наранен. Така е честно и за двамата. Още повече че ако правиш нещо, знаейки че то ме наранява значи не ме цениш достатъчно, и това е разумна причина да си тръгна."

В твоя случай е нещо подобно. Не зная защо искаш той да присъства по някакъв начин в живота ти, тук бих те пратил към kindergarden(която за съжаление не пише вече тук), защото тя имаше доста подобна случка в нейния живот. Аз смятам че наистина се инатиш като малко дете, на което са му взели близалката и то на пук на всички ще се дере и ще крещи. Ако обясниш мотивите си защо искаш въпросния човек в живота си, може би ще мога да дам адекватен коментар и тук.

В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.