- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- За връзките.
Какво мислите за връзките от разстояние? /да речем, че разстоянието е около 1:30 път (не ги знам километрите с точност)/ И мислите ли, че разликата в годините е от голяма важност /разлика 2години/? Мислите ли, че подобна връзка може да бъде сполучлива или задължително трябва да бъде обречена?
Връзка от разстояние - не, няма да се получи. Може да се заблуждавате че ходите, но връзка няма да имате. Зависи на колко си, примерно 16-18 е ок. Но предвид точка едно - няма значение.
Връзките от разстояние ако изобщо могат да се нарекат връзки са обречени по дефиниция.
П.П. Поредната такава тема.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Това е все едно да стигнеш от Младост до Люлин кво му е на разстоянието![]()
Всъщност стигаш до Пазарджик. Или Мездра. Или Благоевград.
Последно редактирано от valdesbg : 03-19-2012 на 21:56
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Аз имах връзка от разстояние. 4 часа с влака. Пътували сме дори, за да бъдем 1 вечер заедно. Сега си живеем заедно. За такава връзка трябва да сте наясно, че един ден разстоянието няма да го има.
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
^ Има ли желание има и начин. Евала Ви! ^^
С моя приятел близо 8-9 месеца имахме връзка от разстояние, 6-7 месеца си бяхме заедно и сега ни се налага отново да имаме връзка от разстояние за неопределено време, но си имаме вяра, обичаме се... Вярно е, че е много трудно и тежко, но не е невъзможно. Аз съм на 17 той на 20, ако това има значение въобще.
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Разликата в годините не е от голяма важност най-вече ако е 1,2. Даже аз приемам за съвсем нормално разлика до към 8 години ако и двете страни са пълнолетни, разбират се, имат си доверие и знаят какво искат. Относо разстоянито 1:30 не е нищо и не пречи да се пътува. Имам приятел, който има сериозна връзка с момиче от Варна, а той е от София разбират се чудесно, близо 2 години са заедно, разликата им е 4 или 5 години във възрастта, но и скоро замислят да заживеят заедно. Така, че поговори с човека и обмислете всичко внимателно.
Аз съм от Пловдив, приятелят ми също, но учи в София. Виждаме се абсолютно всеки уикенд. Дори не го приемам като връзка от разстояние. В нито един момент не ми е липсвал емоционално - тоест, винаги, когато съм имала нужда от него, е бил там за мен. Физически ми липсва, затова и уикендите обикновено минават в секс, ядене, секс, филм, секс, секс, секс. Разликата ни няма 2 години.
А ако например можем да се виждаме рядко. Може би в месеца един път /и то пак не е сигурно дали ще се отвори възможност/, то тогава със сигурност ли няма смисъл да се опита?
Връзка от разстояние не е връзка за мен.Има безброй примери как съществува такава, но при силни и истински чувства. Изисква се и много кураж, компромиси и търпение. Не всеки е способен на това.
![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
А и често няма смисъл. Целият романтична идилия, която ще си насаждаш постоянно, за да ти крепи връзката, можеш да я насочиш към човек, който е по-близо до теб и ще ти даде възможност да я изразяваш достатъчно често, за да не се чувстваш ощетен. Въпрос на личен избор, но за мен връзката от разстояние е в пъти по-неразумен.
Иначе не ползвам връзки, с ципове съм.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Успешните връзки от разстояние граничат с научна фантастика (с редки изключения). Не мога да говоря от личен опит, но цялата концепция накуцва.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Неверници!
![]()
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
О, това ми е много познато
Нашата разлика е 3 години. Връзката ни започна като бях 11 клас, почти го бях завършила. Виждали сме се всяка седмица в продължение на година и 2-3 месеца, с изключение на една, която си бях счупила крака, а той беше на работа и в първия удобен момент, той дойде да ме вземе. Но аз имах и голяма подкрепа от нашите, както емоционална, така и финансова, защото тези пътувания изискват пари.
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
Час и половина път не е много, особено ако става дума за един и същи град. Аз пътувам 1 час от центъра до тях, но не мога да го нарека връзка от разстояниеЗависи каква е ситуацията.
Нямам проблем с връзките от растояние. Обаче е важно да се виждат(е) достатъчно често.
Не като моя позната, която има връзка вече 6 месеца с някакъв, а не са се видяли дори ВЕДНЪЖ. Което за мен си е просто смешно.
Няма да разказвам лични истории :Д
Everything changes, but beauty remains ...
Разликата в годините ви не е много, тя според мен не е фактор. Нооо разстоянието и редките срещи-да!
Едно е както разказа Пантерата.. че всеки уикенд са заедно (което примерно аз нз дали бих приела, ако ми опре до главата де), но както ти казваш в месеца 1 път или по-рядко.. не си е работа. Просто няма смисъл.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5