Станал съм п*тка !!!

[saskou]

В това няма нищо лошо. Ако всички бяха като теб, Света щеше да е едно по-добро място. Тези, които не го осъзнават сега, пропускат едно от най-красивите неща - да изразяваш чувствата си. И вярвам, че всяка жена би искала такъв тип момче, като теб. Дори да отричат, аз съм сигурен, че дълбоко в себе си искат да имат момче което натрапчиво им показва, че си мисли за тях поне 2 пъти във всяка минута.

[Sanguine]

И вярвам, че всяка жена би искала такъв тип момче, като теб. Дори да отричат, аз съм сигурен, че дълбоко в себе си искат да имат момче което натрапчиво им показва, че си мисли за тях поне 2 пъти във всяка минута.

Дано го казваш със сарказъм.
Ако исках това, щях да си взема кученце. А аз искам до себе си мъж. Отдавна е минало времето на хиляди галенки имена и поток от лигави смс-и и на глупавото упорство постоянно да се повтаря колко някой ме обичал, без да го има осъзнаването, че това не е любов. Няма нужда той да мисли за мен по 2 пъти във всяка минута, нито има нужда това да се показва и то натрапчиво и театрално, защото в неговия живот, както и в моя, има и други неща. По-трудни неща, които изискват сила на характера. Има работа, има сметки, има едно бъдеще, което трябва да се изгради, а не става с рев. Има истинският живот, в който ти трябва опора,а не кученце, с чиито емоции да се справяш, защото то само не може.


НЯМА нищо лошо да си поплачеш, когато ти е най-трудно. Но да ревеш постоянно, за щяло и нещяло, вече е лиготия и мекушавост. Независимо дали си мъж или жена. Любов не се изразява така. А авторът не плаче от щастие, не плаче просто под напора на силната обич, а от страх. Страх, че ще я загуби, че не е обичан. Страх от проблемите, с които явно не намира друг начин да се справи. Затова неговото е мекушавост, а не възвишена проява на чувствителност и привързаност.

[JoLLiE92]

Дано го казваш със сарказъм.
Ако исках това, щях да си взема кученце. А аз искам до себе си мъж. Отдавна е минало времето на хиляди галенки имена и поток от лигави смс-и и на глупавото упорство постоянно да се повтаря колко някой ме обичал, без да го има осъзнаването, че това не е любов. Няма нужда той да мисли за мен по 2 пъти във всяка минута, нито има нужда това да се показва и то натрапчиво и театрално, защото в неговия живот, както и в моя, има и други неща. По-трудни неща, които изискват сила на характера. Има работа, има сметки, има едно бъдеще, което трябва да се изгради, а не става с рев. Има истинският живот, в който ти трябва опора,а не кученце, с чиито емоции да се справяш, защото то само не може.


НЯМА нищо лошо да си поплачеш, когато ти е най-трудно. Но да ревеш постоянно, за щяло и нещяло, вече е лиготия и мекушавост. Независимо дали си мъж или жена. Любов не се изразява така. А авторът не плаче от щастие, не плаче просто под напора на силната обич, а от страх. Страх, че ще я загуби, че не е обичан. Страх от проблемите, с които явно не намира друг начин да се справи. Затова неговото е мекушавост, а не възвишена проява на чувствителност и привързаност.

изрази всичко, което исках да кажа : )) нямаме нужда от момченца, за които да се грижим. да се лигавиш и да си романтичен е сладко на училищни години, но после трябва да се справяш с живота

[Sanguine]

изрази всичко, което исках да кажа : )) нямаме нужда от момченца, за които да се грижим. да се лигавиш и да си романтичен е сладко на училищни години, но после трябва да се справяш с живота

И е важно, че нямах предвид изключително и само мъжете. Толкова години да се борим за равноправие, а после някои дами "ама аз съм жена, аз мога за рева за щяло и не щяло, ти си мъж-ти пък не можеш, сега се грижи за мене, носи ме през целия живот".

В романтиката няма нищо лошо. Не казвам, че мъжете трябва всякога да са студени и твърди, да крият всяко чувство като нещо срамно пред теб, както пред останалия свят. Има и други начини на изразяване. Без театралност, без рев. Нещата не са само черни или бели и не съществуват само двете крайности-ревлив и чувствителен или "мачо", неспособен да изрази емоция.

[Chacho]

...

Още не мога да си обясня, що толкова време си се крила в неписане.

[Sanguine]

Още не мога да си обясня, що толкова време си се крила в неписане.

Някаква инертност предполагам. Предпочетох да извличам информация и впечатления, вместо да давам. Влязох в форума за първи път преди години във връзка с училищен проект, за да наблюдавам темите главно в раздел "Секс". А сега като гледам е хубаво, че първо съм видяла едно-друго с времето преди да давам съвети.


Има си типично женски и типично мъжки професии, обуславяно от различната по презумция физика и/или психиката на половете. Това не прави единият по-лош или слаб от другия. Но намирам за отблъкваща лиготията на някои жени и убеждението им, че цял живот някой трябва да ги носи и че това е нормално. Тоест казахме едно и също с теб, jollie.


Пишем във форум, непознавайки цялостно ситуацията или лично автора/ката. Това предполага някакво обобщаване на ситуацията. Не можеш винаги да отхвърляш общото, фокусирайки се върху частното, ако нямаш достатъчно информация за второто.