Ревност. (към момчетата)

[x7aZzy]

Въпрос: Ако човек не е сигурен в себе си, задължително ли е да ревнува?

Ако е във връзка. Ако не е, е доста вероятно да ревнува приятелите си. И нищо в този живот не е задължително.

Когато не си сигурен в себе си, имаш нуждата да си сигурен в нещо друго/някой друг. Било партньор, приятел, семейство. Когато тази сигурност е под въпрос (както става с всичко, което не зависи от нас), се заражда страхът. Притеснението, че ще загубиш това, което цениш. Тук е уловката - не можеш да загубиш нещо, което не си притежавал. Човек не притежава любовта, нито доверието. Те изчезват в следствие на ревността и недоверието.

Човек ревнува, когато не получава достатъчно обич и безрезервна вяра в себе си. Но това, че от среща партньорът не те обича по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича. На теб може да ти се струва недостатъчно, но за другия това може да е всичката любов, на която е способен за момента. Колкото до безрезервната вяра - не може някой друг да вярва в теб, ако ти сам не вярваш в себе си.

Ревността е признак на слабост, зависимост, неувереност. Когато човек ревнува проектира тези чувства върху половинката си, получава се дисбаланс. Не може да искаш доверие, когато не показваш такова. Нито пък сигурност, щом се чувстваш несигурен.

Не ми се навлиза в подробности. Все пак всеки сам трябва да премине през този тийн-период на луда ревност и да разбере, че не гневът, мъката, безсилието, които поражда ревността, а спокойствието, увереността, силата, които обуславят вътрешния баланс, са гръбнакът на пълноценните връзки. И хубавият секс, естествено.

[Chacho]

Ако е във връзка. Ако не е, е доста вероятно да ревнува приятелите си. И нищо в този живот не е задължително.

Когато не си сигурен в себе си, имаш нуждата да си сигурен в нещо друго/някой друг. Било партньор, приятел, семейство. Когато тази сигурност е под въпрос (както става с всичко, което не зависи от нас), се заражда страхът. Притеснението, че ще загубиш това, което цениш. Тук е уловката - не можеш да загубиш нещо, което не си притежавал. Човек не притежава любовта, нито доверието. Те изчезват в следствие на ревността и недоверието.

Човек ревнува, когато не получава достатъчно обич и безрезервна вяра в себе си. Но това, че от среща партньорът не те обича по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича. На теб може да ти се струва недостатъчно, но за другия това може да е всичката любов, на която е способен за момента. Колкото до безрезервната вяра - не може някой друг да вярва в теб, ако ти сам не вярваш в себе си.

Ревността е признак на слабост, зависимост, неувереност. Когато човек ревнува проектира тези чувства върху половинката си, получава се дисбаланс. Не може да искаш доверие, когато не показваш такова. Нито пък сигурност, щом се чувстваш несигурен.

Не ми се навлиза в подробности. Все пак всеки сам трябва да премине през този тийн-период на луда ревност и да разбере, че не гневът, мъката, безсилието, които поражда ревността, а спокойствието, увереността, силата, които обуславят вътрешния баланс, са гръбнакът на пълноценните връзки. И хубавият секс, естествено.

А не може ли да си неуверен в себе си, но просто да не ти хрумва, че някой друг може да ти гепи гаджето? Една блажена недосетливост, просто не мислиш за това.


Колкото до възпитанието - винаги можеш да се промениш.