
Първоначално написано от
ShtrudeL
Пф ми хубу
Само аз ли приемам секса като нещо не просто физическо, което ти доставя удоволствие, но и нещо, което те свързва и духовно с човека, с който го правиш. Дори едното грубо, животинско, здраво чукане/шибане/етц го намирам за МИЛО и изпълнено с дълбоки чувства, което носи прекрасна душевна наслада. И да, важен е, защото е израз на любов (когато я има.. когато я няма е просто удоволствие)... защото ако обичаш някого показваш най-добре физически чувствата си... (ще постна долу цитатче от една статия). И когато не искаш да правиш нормални неща заради някакви свои си убеждения, родени в болното ти мозъче, чувствата ти си остават само за теб и никой, дори най-милото ти човече не може да ги види, ако не ги покажеш. >
"Защото Любовта е същност, която трябва да намери форма на проявление. Ако обичаш ей така, но във волята ти го няма това, как да разберат другите, че ги обичаш. А ако те имат достатъчно добри сетива, за да усетят Любовта в теб, ще си зададат въпроса: след като в теб има Любов, защо нищо не правиш? Не е достатъчно само да преживяваш за себе си. Хубаво, ти си пълен с Любов - ами бъди си. Ако няма да изразиш Любовта, и трябва да направиш реално за някого нещо, а не го правиш, какво като си изпълнен с Любов. Не е хубаво това. Като ги имаш тези прекрасни чувства, трябва да проявиш воля."
Когато две материални тела съществуват едно до друго и твърдят, че се обичат, трябва да се докоснат физически, за да се слеят емоционално. И противно на бившите ми очаквания мисля, че хората се заобичват след като правят секс и като цяло секса хич не е завършека на връзката им, който трябва да осъществят, за да 'стигнат до край' и бла бла
Така че, едните свирки не са нито нещо противно, нито нещо унизително за една госпожица, която я е страх да не си размаже гланца по устенцата, та да не иска да удостои момченцето си с това.
и пак ще се върна на това:
Защо разглеждаш 'секса' и 'истинската връзка' като две отделни неща? В истинската връзка няма ли секс?