- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Различия във връзките ни
Здравейте! Всички знаем, че във всяка двойка има неразбирателства, спорове и различия.. Как преодолявате тези неща с вашата половинка? Имате ли си "правила", които да спазвате и какви са те?
Говорим, изслушваме се и се разбираме. Възгледите ни не са чак толкова различни, че да няма средно положение, което да устройва и двамата.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Когато сме на различно мнение по някой въпрос си спорим малко, изясняваме си позициите и правим компромис, ако ситуацията го позволява, или се съгласяваме, че всеки има право на мнение и прекратяваме дискусията.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
разговаряме.един сериозен разговор винаги решава проблемите.![]()
Разговор!
Понякога спорим, караме се , докато и двете страни не осъзнаем, че сме еднакво виновни и невинни. Просто разговора е най 0 доброто решение.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Винаги сме честни един с друг и си правим компромиси.
Когато на единия нещо не му изнася, не се притеснява да го сподели с другия. В зависимост от случая, единия винаги е готов да направи компромис. Не си и държим сметка кой колко компромиса е направил.
И спря да се върти за миг земята..
А. правим компромис
Б. всеки си има различно мнение
В. прави каквото искаш (най - добре да ме послушаш)![]()
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Само моят приятел ли никога не иска да говорим сериозно за проблемите ни.. :Х Всеки път щом нещо не ми харесва му казвам и разговорът приключва до там, казва, че не обича тези "дълги" разговори..
Как така не му се говори за това как ти се чувстваш, какво те дразни (проблеми) и т.н.!?
Него като го дразни нещо сигурно му идва музата за по дълги приказки?
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Сливи ли имате в устата толкова ли е трудно да седнете и да си поговорите като големи хора??
Оф, вие сигурно сте попадали на все готови за разговори.
Много хора са като твоя приятел и не им е приятно да осбъждат и водят сериозни разговори. Обикновено те си намират някой, който се със същият характер и заедно си премълчават всичко. Когато с един човек не гледате в една и съща посока и не искате едни и същи неща, това рано или късно води до раздяла. Без значение ти колко компромиса си направил. Просто не се получава, когато сходството в характерите е непреодолимо. Аз "правила" не спазвам. Когато откриеш човека, който мисли като теб за по-важните неща, не са нужни такива.
И аз не обичам сериозните разговори. Не познавам човек, на който да му е приятно да говори за проблемите си. Но с премълчаване до никъде не се стига. Научих го по трудния начин.
Как би могла да просъществува една връзка, когато проблемите се остават неразрешени? Нека мълчим и траем, те нещата ще се наредят от само себе си, така ли?
А гледането в една посока няма връзка в случая. Може и да сте на абсолютно една и съща вълна, да искате и очаквате едни и същи неща, да сте перфектни един за друг, но ако подминавате възникналите пречки с мълчание, надявайки се всичко да се оправи без да положите грам усилие - няма да го бъде. Да, сериозните разговори не са приятни, но са нужни.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Винаги гледането в една посока има връзка, когато говорим за сериозни взаимоотношения, каквито явно авторката иска да има. Къде пише да мълчим и траем? Няма такова нещо. Но човек на сила не можеш да накараш да говори. Точно за това пише, че обикновено хора, които не обичат да обсъждат такива неща, в даден момент си намират човек със същият характер. Защото авторката в даден момент ще се умори да премълчава и сама ще си тръгне. А връзки, та дори и бракове с хора, които не обсъждат проблемите си, а ги подминават правейки се, че несъществуват има и то не малко. Просъществуват просто защото и мъжът и жената в тях нямат желание да коментират всяко проблемче изникнало по пътя им. А това, че не обсъждаш един проблем, не означава, че не полагаш усилие да го промениш или отстраниш. Ако има думи без действия и обсъждането губи своя смисъл. Но действия без думи, могат и променят нещата.
Проблемът за един може да не е проблем за другия. Различни хора сме и виждаме нещата по различен начин. Именно затова разговорите са наложителни. За да се изясни кой как възприема създалата се ситуация и как тя му влияе. Ако, примерно, за приятелят ми е проблем да излизам по нощите без него, а за мен това е нещо нормално, аз няма как да знам, че съществува проблем, ако той не ми го каже, т.е ако не се говори по въпроса. Трябва да има комуникация между партньорите.
Под разговор не разбирай подробно анализиране на ситуацията и изготвяне на детайлен план за действие. Нищо подобно. В повечето случаи и 2 думи са достатъчни. Но ако никой не говори за нещата, които му пречат, голяма част от проблемите ще остават незабелязани за другата страна и следователно няма да бъдат предприети действия.
Колкото до връзките между хора, които се правят, че проблемите не съществуват - има, да. Идвам от такова семейство. И това, че бракът съществува не значи, че е успешен или че партньорите са щастливи.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
А не значи и обратното. Много партньори успяват да бъдат щастливи и без разговори. Аз говоря по много за всичко, но понякога просто усещам, че човекът до мен не желае да коментира, а друг път преценявам ситуацията и си давам ясна сметка, че в случая е по-добре да премълчим и да не влизаме в излишни спорове и полемики. "За" съм човек да споделя притесненията, дразненията или проблемите във връзката с другият партньор, но ако той желая. На сила хубост не става.
Защо разговорът да е спор/полемика?
Нямам нагледен пример за това и ми е трудно да го приема. Около мен връзките, в които няма комуникация между партньорите, или се разпадат, или се поддържат на гърбът на скандали, излишно напрежение и нерви, в името на децата/парите. Точно заради тези си наблюдения държа проблемите да се обсъждат и да няма неизказани неща между мен и приятеля ми. Виждала съм и продължавам да виждам до какво води другият вариант и не желая да го допускам.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Аз не желая и да убеждавам когото и да е в собственото ми мнение, но това, че не сме виждали 100 милиона на пачки с банкноти от по 100лв, не означава, че те не съществуват. Така е с връзките, в които партньорите не обсъждат проблемите си, а ги игнорирват или просто преусмислят всеки сам за себе си. Това не означава директно липса на комуникация.
Много се отклонихме от темата. Според мен, ако твоят човек не иска да говори, а ти продължаваш да изпитваш нуждата от това, връзката ви ще се изчерпа и някой от вас ще изгуби интерес към другия и ще охладнее. Предлагам ти да го помолиш да ти позволи един 5-10 минутен монолог, в който да си излееш всичко, което имаш да казваш и ако няма ефект или промянва да си потърсиш щастието на друго място.