
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Перфектността като ...?
Нямах предвид че имам перфектни хора, исках да ви кажа че вместо да го приемаме като непостижимост и да се отказваме преди още да сме започнали може да го погледнем от положителната гледна точка и да се постараем да я постигнем,да се стремим към повече и повече за да постигнем перфектност , следователно щом постигането на перфектност е невъзможно това е постоянен мотив. Така го приемам аз.Ами вие?
За мен пък е постижимо, само че аз под "перфектно" сигурно разбирам различно от това, което си представяш ти. Иначе съм съгласна с теб, човек има нужда да гони, да се стреми към нещо, ДА ЖИВЕЕ за нещо. Иначе живот ли е? Иначе просто си съществуваш, това е. Всеки един от нас гони нещо, постоянно, даже да не го осъзнаваме то се случва, и с най-малките неща и с по-големи цели които си поставяме. На пръсти се броят моментите, в които съм спирала да гоня и да ме вълнува каквото и да било и това са моментите в които съм получавала ужасни нервни пристъпи и съм била на косъм да си сложа край на живота. После с дни съм се възстановявала. Разбирате ли, животът е стремеж към нещо/неща, другото е безцелно съществуване.