Клиширана тема или не трябва ми помощ...

[Homeless Knight...]

Да темата е малко клише като кажа че ми трябва помощ ,но какво да направя, трябва ми някакъв съвет от неутрални хора, а прочетох доста неща във форума и не ми помагат много. Та може да съм само на 16 ,но спокойн мога да кажа че съм влюбен... защо ли? Еми всичко започна още в 5 клас... да детска любов, просто си падам понея ,но не...минаха години ,а тя пак кара краката ми да омекват ,понякога езика ми се заплита, почвало е дори да ми се вие свят, когато не съм я виждал от седмици. Та защитих тезата че мога да се нарека влюбен.
Проблема е следния познаваме се от малки, тренираме заедно учили сме в едно и същоучилище и продължаваме да учим в едно и също училище. Да хлътнах много по нея дори едно лято реших да се оттърся от нея ,но след няколко месеца дои да се сещам за нея ,когато я видях освен че замръзнах на място и сърцето щеше да ми изкочи от гърдите. Аз съм от типа кротки момчета, тренирам боен спорт и той ме направи свърх търпелив, приказлив съм в същото време, не съм някакъв плейбой, но не съм и грозен... тя е от малкия брой момичета дето се занимава освен със спорт и с други доброволни дейности, като същото време е и добра ученичка ,не е от най-красивите ,но е сладка и около нея заради тези качества се навъртат доста момчета... Моя жокер пред тях е че сме добри дружки с нея... винаги си пазъм гърбовете и се подкрепяме ,но ето го и проблема мисля че сме само до там, а и друг проблем е че тя е с 1 година по-голяма от мен....както и да е ,едно лято така неможах да затая чувствата си и претичах квартала ни на спринт малко тъпо ,но се надявах да се откажа заради умората да се срещтна с нея ,но уви стигнах при нея едва дишащ, но за секунди се нормализирах и признах че много съм си паднал по нея и така тя ми отвърна че няма да стане нищо ,но тук и аз тъпото пърче казах да знам (заради което се псувах сам като каруцар после) и и казах чао и си трънах... всяко едно от действията ми бяха напълно грешни ,но както и да е закопах романтиката ,на мястот дето бяхме. Тя доста намали контакта си с мен после както и аз със нея ,даже се отбягвахме където можехме... не се видяхме цяло лято и когато дойде момента да се видим тя така ми се израдва че ми се оправи не деня ,а седмицата... така до ден днешен пак сме неразделни приятели... Сега проблема е друг аз правя намеци от време на време въпреки че съм отрязън от всякъде ,но тук идва друг момента понякога тя ми дава егати надеждата ,а друг път пък ме реже доста рязко... немога да разбера накъде тръгват нещата... дали да храня празни надежди или да си тая чувствата като всеки един прецакан... Лошото е че пак започнаха да ми идват хубави идей за любовно вече признание ,а не да и казвам че съ м сериозно хлътнал... Малко дълго излена писанието ми ,но така се случи... надявам се да не е досадно ,но така се опитвам да ви внеса в атмосферата на проблема доколкото може и евентуално да ми помогнете с някое съветче....

[Eclipsercho]

Слушай сега. Момичето те е резнало. Дръпнало се е. Не сте се виждали сумати време.

Израдването е дошло от това, че тя е решила, че ти вече си се примирил с нещата и все още искаш да сте ПРИЯТЕЛИ.

Не се излагай, не си разваляй пак отношенията. Тя не иска да сте повече от приятели, иначе до сега щеше да знаеш поне пет пъти.

"Надеждите" които тя уж ти дава са чисто и просто плод на отчаяното ти въображение, виждащо повече приятни детайли отколкото има всъщност. На теб ти се иска да има нещо повече, онзи път в който тя неволно се е допряла по някакъв начин в теб, то наистина е било неволно.. но ти си го възприел като намек за близост.. Еми - не е.

Ако продължаваш да изпитваш по-силни чувства от чисто приятелски - спри да се виждаш с нея. С времето ще изчезнат, пък може и друго момиче да я измести, на 16 живота ти тепърва започва..

[Robe]

,но за секунди се нормализирах и признах че много съм си паднал по нея и така тя ми отвърна че няма да стане нищо ,но тук и аз тъпото пърче казах ДА ЗНАМ

[SmilezZz]

Просто приеми факта , че тя не гледа на теб по същия начин и това е. Не си давай празни надежди, защото вредиш само и единствено на себе си.

Наложи си силна воля и си забрани да я мислиш като за повече от приятелка, и си го изпълни. Вярно е, че ще ти е трудно , но трябва да се постараеш.

[shmatarok]

Слушай сега. Момичето те е резнало. Дръпнало се е. Не сте се виждали сумати време.

Израдването е дошло от това, че тя е решила, че ти вече си се примирил с нещата и все още искаш да сте ПРИЯТЕЛИ.

Не се излагай, не си разваляй пак отношенията. Тя не иска да сте повече от приятели, иначе до сега щеше да знаеш поне пет пъти.

"Надеждите" които тя уж ти дава са чисто и просто плод на отчаяното ти въображение, виждащо повече приятни детайли отколкото има всъщност. На теб ти се иска да има нещо повече, онзи път в който тя неволно се е допряла по някакъв начин в теб, то наистина е било неволно.. но ти си го възприел като намек за близост.. Еми - не е.

Ако продължаваш да изпитваш по-силни чувства от чисто приятелски - спри да се виждаш с нея. С времето ще изчезнат, пък може и друго момиче да я измести, на 16 живота ти тепърва започва..

Много точно! Съгласна съм Авторе, кофти тръпка, наистина, но няма смисъл да се занимаваш. Ако момичето изпитваше нещо повече, щеше да си наясно. Тя те има само за приятел и точно това нейно отношение явно ти дава някакви надежди.

[Homeless Knight...]

Дааа...при трезво обмисляне на нещата и аз видях че съм паднал ниско с тези празни надежди но какво да се прави... исках напълно неутрално мнение ,за което ви благодаря, а сега започваме със силната воля защото няма на къде. Както е казал Сталин "Нито една крачка назад...".