Гадна Тема: Ако някой от Вашите пoчине внезапно

[ShtrudeL]

Нищо не ми стана. Потреперих на няколко пъти за баба и дядо и това беше.

Ама едно е баба и дядо, друго е мама и татко бе. Какви хора сте.
И аз не плаках, когато в 5-6 клас баща ми дойде в училище да ми каже, че майка му (баба ми) е починала. И то не плаках, защото и той не плака, защото е знаел, че ако го видим такъв ще е още по-тегаво. Не плаках никъде, пред никого. Никога не плача за починали хора пред някой. Правила съм го само пред един човек, но чувствах, че с него мога. Та през цялото време в гърлото ми беше заседнала топка сгъстен въздух и ми беше ужасно тъжно. Мислеха я за луда, от което винаги ми е било тъжно. Видях я как лежи в леглото си вкоченена, покрита с някаква кърпа на главата. Боже, помня такива неща с най-миниатюрни подробности, а бях малка.
Като цяло не мога да приема и да осъзная, че някой, който е бил с мен толкова дълго време, вече го няма... И когато от време на време го осъзнаеш съвсем трезво... те смазва.
Пак казвам, че съм твърдо против депресиите, но е и странно да не пролееш някоя друга сълзичка за човек, който вече не е до теб...

[ShtrudeL]

Виждаш ли, че си била способна и на смислени постове

Не виждам. Знам.

[montana6]

Ама едно е баба и дядо, друго е мама и татко бе. Какви хора сте.

Пак казвам, че съм твърдо против депресиите, но е и странно да не пролееш някоя друга сълзичка за човек, който вече не е до теб...

Така е, но все пак различните хора имат различни отношения към най-близките си. Има хора, които не са в добри отношения с родителите си, или пък просто са се отчуждили от тях по някакъв начин с времето, което също повлиява.

Другият момент е, че едно е да си говориш просто на теория, друго е, като ти се случи.

[thegreenzombie]

Не думай. Какви поводи? Казваш, че ако изгубиш най-близкия си човек, няма да ти се спука слъзния канал?

доста хора съм изгубила, наистина значими хора за мен.. с какво ще променя нещата, ако ревна и отказвам да приема , че това очаква всички..

[StringTheoryPracticist]

На момента ще ми стане тъжно и не мога да предотвратя това. Само че депресията е безсмислена и ненужна, осъзнах това отдавна и успях да се науча да не съм депресиран, каквото и да стане. Та, неизбежно ще ми стане супер гадно и в началото ще съм депресиран, но до няколко дни се очаква да го преживея.

Да си депресиран е избор.

[NomNomNom]

Вече съм обсъдила с тях (сериозен разговор) дали искат да бъдат кремирани и дали искат попове, литургии и такива неща, и двамата не желаят попски истории, майка ми иска да бъде кремирана и да й пръсна праха на Мусала.
Ще ми е тъжно, разбира се, но вече съм го преживяла/наревала съм се като малка, общо взето гледам да ги спамя да се пазят - да не пушат и да не пият много, да карат внимателно и т.н. , но не са деца, сами си решават дали им се живее, или не.
Предполагам, че няма да рева.

И съм самостоятелна от малка точно поради тази причина, че знам, че родителите ми имат сравнително рисков живот и във всеки един момент трябва да очаквам, че ще им се случи нещо и ще си заминат.

Това, че няма да страдам, че съм ги загубила не значи, че не ги обичам. Просто оценявам, че са ми дали толкова много, и се радвам, че съм ги познавала, и да се реве, и да се страда, и да не се - абсолютно все едно е.

И никога не съм разбирала хората, които страдат по погребения - ама наистина ли никой не си мисли за това, че родителите му ще умрат, не знам какви сметки си правят хората.
Като осъзнаеш, че вашите ще умрат един ден - ревеш малко и после като умрат - не ставаш неадекватен, а продължаваш напред, както те биха искали да е.

[marble]

Дано не ви се случва скоро! Това, че няма да плачете са глупости. Това, че няма да изпаднете в депресивно състояние е глупост.
Истината е, че няма по-лошо нещо. Това е човека, който те е създал и е бил до теб през целия ти живот и факта, че вече го няма сам по себе си те кара да се чудиш "И какво сега?". Така или иначе живота продължава, след една седмица се съвземаш и продължава ежедневието ти.
Важно е просто когато мислиш за него да го свързваш само с хубави неща. :>

[jumpin]

Ако случайно съвсем случайно,една сутрин разбереш,че вместо златното ти пишле се е появила космясала,сиренясала п*тка.Ко ше прайш?

[IWannaBeSedated]

Предполагам, че няма да го понеса добре. Първоначално ще го ударя на депресия, а после ще прикривам чувствата си.

[montana6]

И никога не съм разбирала хората, които страдат по погребения - ама наистина ли никой не си мисли за това, че родителите му ще умрат, не знам какви сметки си правят хората.
Като осъзнаеш, че вашите ще умрат един ден - ревеш малко и после като умрат - не ставаш неадекватен, а продължаваш напред, както те биха искали да е.

Доста бездушно ми се струва това изказване. Естествено, че всеки осъзнава, че рано или късно ще си отидат и най-близките му хора, но когато обичаш някого, няма как да бъдеш готов за смъртта му, ако ще и да ти кажат точния час. Може да се опитваш да си внушаваш някакви работи, за да го понесеш по-лесно, но душевно никога няма да си готов. Това не ти е изпит или задача, за която да се подготвиш и да няма проблем. Все пак говорим за хора, които са били с теб от раждането ти, които са се грижили за теб, помагали са ти и благодарение на тях си на тоя свят.

[DyO]

аКо ми се плаче,е то аз ще спръ чувството за мене си има много начини,ама ще ми е хипер гадно,с когото и да е...много гадно :О

[flo0pY]

Не искам да си представям не искам и да мисля за това

[Riddle069]

Ама едно е баба и дядо, друго е мама и татко бе. Какви хора сте.
И аз не плаках, когато в 5-6 клас баща ми дойде в училище да ми каже, че майка му (баба ми) е починала. И то не плаках, защото и той не плака, защото е знаел, че ако го видим такъв ще е още по-тегаво. Не плаках никъде, пред никого. Никога не плача за починали хора пред някой. Правила съм го само пред един човек, но чувствах, че с него мога. Та през цялото време в гърлото ми беше заседнала топка сгъстен въздух и ми беше ужасно тъжно. Мислеха я за луда, от което винаги ми е било тъжно. Видях я как лежи в леглото си вкоченена, покрита с някаква кърпа на главата. Боже, помня такива неща с най-миниатюрни подробности, а бях малка.
Като цяло не мога да приема и да осъзная, че някой, който е бил с мен толкова дълго време, вече го няма... И когато от време на време го осъзнаеш съвсем трезво... те смазва.
Пак казвам, че съм твърдо против депресиите, но е и странно да не пролееш някоя друга сълзичка за човек, който вече не е до теб...

Вероятно има разлика между баба/дядо и мама/татко.Аз никога не съм губил баба/дядо,тях просто ги е нямало.Но когато загубих баща си и то по ужасен начин,дори не помня как съм се чувствал,не помня нищо след това,спомените се появиха след като ме заведоха при една баба.А преди това ужасните моменти ги има записани някъде в съзнанието ми,но не си ги припомням,ако започнат да изплуват,се опитвам да мисля за нещо друго,просто не разрешавам да изникват отново ужасните спомени.Мисля,че това е най-правилния начин,иначе може да се побъркаш,но не всички мислят като мен.
Да не пролееш нито една сълза при загуба на близък човек е всичко друго,но не и силна психика.

[ShtrudeL]

Но когато загубих баща си и то по ужасен начин,дори не помня как съм се чувствал

Аз пък го помня, все едно е било вчера.

[yakuza_]

Бил съм на 4 погребения (баба, дядо, чичо, прабаба), не ми е до плач, но ми става тъжно, като гледам другите хора.

[ShtrudeL]

ми става тъжно, като гледам другите хора.

same

[RagioL]

Темата на StringTheoryPracticist е по готина.

[ledenakrasota]

И до днес науката не може да обясни защо хората плачат. (Ако има някаква статия за причината, съм я изпуснала.)


Няма как да не се разплача. Родителят си е родител...

[prosto_chovek]

много ги обичам и двамата, не искам и да си го помислям

[MaLyKoLiU]

На погребението на баба ми по бащина линия не плаках, понеже бях на 9, почина 10тина дни преди да стана на 10 и не осъзнавах, че никога няма да я видя повече...
Когато почина дядо ми по майчина линия плаках, но малко... 4 дена след това навърших 13...
Когато почина много добър приятел (на 24 години :/ ) не отидох на погребението, останах да помогна да оправим масите и т.н. за гостите... но когато останах сам си поревах стабилно...
Утре ми предстои погребение но родител, няма как да не се разрева... :/
Просто като се сетя, че никога повече няма да го видя когато отида на село и... :/ Ще вляза в къщата и няма да има никой който да ме посрещне... даже в момента докато пиша поста и ми се насълзяват очите...

[bootyboy]

значи е баща ти MaLyKoLiU ?

[MaLyKoLiU]

мхм

[ShtrudeL]

Най-ужасната гледка: да гледаш най-близкия си човек в парче дърво, а след това в земята и вътрешно да си крещиш 'омг какво прави той там?!'

Искам да ме кремират. 100%

[awerw]

Всичко се случва в живота. Умират хора, било от болест, било от старост или при злополука. Тъжат близките им и роднините известно време. След това искаш или не искаш всичко се забравя до една степен, не се сещаш всеки ден за този човек, който е напуснал света. Той вече няма чувства, няма съзнание, само ти имаш, да го помниш, но не се сещаш толкова за него. Трябва да се продължава напред, плача е безсмислен. Ако ти е тъжно поплачи си, но няма да го върнеш към живот, той просто изчезва, там някъде лежат костите му в гроба и това е.... Тъжна картинка, но неизбежна..........

[r19]

Много гадно MaLyKoLiU. Все пак горе главата, нещата ще се наредят малко по малко..
На едно приятелче почина баща му като бяхме 5-6 клас.
Много тъжно беше... ;/