Говориш за лицемерието и двуличието в хората, но не забелязваш или поне не искаш да разбереш сама, че и ти си такава. Вместо да се радваш за приятеля си, който ти е като брат уж, ти завиждаш и едва ли не правиш от мухата слон. Успокой се малко. Това, че сте най - добри приятели не означава, че той нон-стоп трябва да е с теб, нали се сещаш? И двамата си имате други приятели, пък е нормално и да си търсите половинка. Не ми се оправдавай, че ако излезе момче, с което да се харесвате взаимно - няма поне за малко да за*беш приятеля си. Да , бе да.