Когато питаш и не чуваш отговор!

[iLDiavolo]

Ходя с едно момиче. Красива, умна, интелигентна, за мнозина би била момичето на мечтите им. И за мен е до голяма степен така, но стигайки до отношението й към мен и характера й, намирам някои неща, които не ми харесват. Винаги съм бил на мнение, че момчетата са тези, които трябва да дават повече в една връзка. Ние трябва да показваме повече чувствата си, да се грижим повече за половинките си. Има обаче едно НО - трябва да го правим, когато виждаме достатъчно от същото отсреща, за да ни мотивира да го правим. Именно такъв е проблема ми.

Не аз, а вече приятелката ми показа симпатии към мен. Моята роля беше да задвижа нещата и да тръгнем. Смятам, че това говори, че тя трябва да е тази, която се очаква да дава повече за връзката. Да, ама не. Аз се опитвам да разнообразявам отношенията ни, аз и звъня, аз напирам да се срещаме, да бъдем повече време заедно. При нея това почти не се среща. Излиза си с приятелките и някои приятели (в м.р. говоря), за мен се сеща прекалено рядко. Седнахме веднъж и поговорихме по темата. Споделих й, че имам нужда от повече внимание, казах, че искам да бъде щастлива, но не виждам тя да показва същото спрямо мен. Не искам да се хваля, но мисля, че се държа като момче за пример в една връзка. Между другото съм на 20, това ми е първата сериозна приятелка, имал съм разни авантюри, но нищо сериозно. Малко ми е тъпо, че точно тук съм тръгнал да опитвам да си помогна, но наистина вече не знам какво да правя. След въпросния ни разговор нещата уж се пооправиха, но май за кратко. Излезем ли с моите приятели, ясно ми е че не и е особено интересно, но се старая да и угаждам, да не се чувства самотна. Излезем ли обаче с нейните приятелки, мен все едно ме няма. Това наистина ме тревожи. Не искам да съм с нея на всяка цена. Имам си достойнство и принципи, които не бих пренебрегнал, заради момиче. Разбира се съм съгласен и на компромиси, които вече съм правил, но като не виждам същото отсреща спирам да ги правя. Замислям се, че може би не е момичето за мен, може би има други разбирания, но все пак някаква надежда ме кара да продължавам. Ясно ми е, обаче, че всяко нещо си има граници и ако не видя подобрение, най-вероятно ще прекъсна връзката ни. Искренно обаче не го желая и затова пиша тук, белкем с нещо ми помогнете какво да направя, как да се държа.

Да допълня само, че се старая да съм демократичен. Не я ограничавам в това какво да прави, с кого да излиза, как да се държи. Харесвам я такава, каквато е, просто искам да отделя повече време за мен, да ми обръща повече внимание, да ме накара да се чувствам част от нейния свят, каквато е тя в моя.

[a1a2b3v]

Не съм сигурна дали има какво повече да направиш/промениш. Явно е от момичетата, които просто си обичат свободата. Добре е това, че си споделил какво мислиш без драми и сцени на ревност. Според мен ограничи търсенето и. Примерно ако сега си я търсил всеки ден, давай през 2 или 3 да видиш дали ще реагира по някакъв начин ии дали тя ще почне сама да те търси. Честно казано идея си нямам как се постъпва в такива ситуации, но би ми било интересно да чуя различни мнения по темата и ще я следя =).

[iLDiavolo]

Не съм сигурна дали има какво повече да направиш/промениш. Явно е от момичетата, които просто си обичат свободата. Добре е това, че си споделил какво мислиш без драми и сцени на ревност. Според мен ограничи търсенето и. Примерно ако сега си я търсил всеки ден, давай през 2 или 3 да видиш дали ще реагира по някакъв начин ии дали тя ще почне сама да те търси. Честно казано идея си нямам как се постъпва в такива ситуации, но би ми било интересно да чуя различни мнения по темата и ще я следя =).

След разговора ни, след известно време започна да се държи леко грубо. 2 дни не и звъннах, на 2-я дори направих така, че съм бил много близо до нея, до едно кафе, но не пожелах да вляза. Намерих човек, който да я информира за знанието ми, че е там и че все пак не съм влязал. Преди полунощ получих извинителен смс. Това ми показа, че все пак и пука. За няколко дни промени поведението си, започна да ми харесва как се нареждат нещата, но постепенно май пак се върнахме в начална позиция. Как да го кажа, гледам да съм либерален, ясно ми е, че все пак тя е друг човек, но аз разбирам нещата така - една връзка или в пълни смисъл на думата или по-добре без нея. Да тя е на 17 и половина, не очаквам да мисли точно като мен, но и положението в момента ми изглежда неприемливо

[SuNsEt]

Ами най-вероятно имате различни разбирания,очаквания и желания относно връзката ви. Определено не си е работа само единият да върши всичко,но аз лично като ми каже някой "Аз правя еди си какво,но и другия трябва да прави еди си какво" някак си ми се получава все едно е 'зъб за зъб,око за око'.
Въпреки това разбирам,че тя не те кара да се почувстваш желан ,а това е голям проблем. Чувстваш се някак тъпо,сдухано и на моменти използван... МЕжду другото те разбирам.
Определено един разговор не е достатъчен ,за да си изясните тези неща. Просто и кажи,какво искаш и какво ти липсва. Разберете се докато е време ,за да няма после по-големи разочарования. Едно е да правиш компромиси,но съвсем друго е да направиш 'компромис' и да се промениш тотално заради някой. Ако тя обича другите да ходят след нея,а тя почти да не си мърда пръста,пък ти искаш да ти бъде показвано повече ,тооо...няма да стигнете до консенсус,защото всеки ще гледа за себе си.

[iLDiavolo]

Ами най-вероятно имате различни разбирания,очаквания и желания относно връзката ви. Определено не си е работа само единият да върши всичко,но аз лично като ми каже някой "Аз правя еди си какво,но и другия трябва да прави еди си какво" някак си ми се получава все едно е 'зъб за зъб,око за око'.
Въпреки това разбирам,че тя не те кара да се почувстваш желан ,а това е голям проблем. Чувстваш се някак тъпо,сдухано и на моменти използван... МЕжду другото те разбирам.
Определено един разговор не е достатъчен ,за да си изясните тези неща. Просто и кажи,какво искаш и какво ти липсва. Разберете се докато е време ,за да няма после по-големи разочарования. Едно е да правиш компромиси,но съвсем друго е да направиш 'компромис' и да се промениш тотално заради някой. Ако тя обича другите да ходят след нея,а тя почти да не си мърда пръста,пък ти искаш да ти бъде показвано повече ,тооо...няма да стигнете до консенсус,защото всеки ще гледа за себе си.

Не искам тотална промяна. Както вече казах в крайна сметка сме различни хора, различни личности, но какъв е смисъла, ако поне малко не се променяме в угода на другия. Говоря за отрицателните неща. Аз лично бях пълен непукист в началото на връзката ни и доста преди това, но забелязах, че това не й се харесва, замислих се, че не съм прав и постепенно започнах да се държа по различен начин. Права си, че нещата не трябва да са "око за око, зъб за зъб", но и не трябва да са "ударят ли те по едната буза, обърни се да те ударят и по другата". Четох наскоро една хубава мисъл - "Любовта се измерва с жертвите, които сте готови да направите за нея" и до голяма степен съм съгласен с това. Аз правя жертви, но не виждам нищо отсреща. Това няма как да ме устройва, не съм някой звездосваляч, който прави всичко само и само на човека до него да му е угодно и мисля, че това е напълно нормално държание. Правилната връзка е тази, в която цари равнопоставеност, другото е пародия на връзка.

[SisiStrange]

Това с жертвите е огромна глупост. Една хубава връзка се познава по това, че сте щастливи заедно, разбирате се и не си тровите нервите. Всичкото да е един голям сбор саможертви е като все едно четеш библейска притча. Идеята е нещата, които правиш за другия да ти идват от сърце и да не искаш възвращаемост. Когато, обаче, видиш, че отсреща не получаваш почти нищо и само ти се интересуваш, си тръгваш.

[In*The*Face]

Това с жертвите е огромна глупост. Една хубава връзка се познава по това, че сте щастливи заедно, разбирате се и не си тровите нервите. Всичкото да е един голям сбор саможертви е като все едно четеш библейска притча. Идеята е нещата, които правиш за другия да ти идват от сърце и да не искаш възвращаемост. Когато, обаче, видиш, че отсреща не получаваш почти нищо и само ти се интересуваш, си тръгваш.

И аз съм на същото мнение. Ако все пак искаш да направиш някакъв последен опит, смятам, че е най-добре да се отдръпнеш и да оставиш тя сама да те потърси, да ти каже къде да се видите, кога, да поеме някаква инициатива. Защото към хубавите неща лесно се свиква. Тя знае, че ти ще се обадиш, че ще си измислил какво и кога да правите и не си дава много зор. Ако се опиташ да обърнеш нещата, може да се получи. Едно обаче е сигурно, ако е тотално пасивна, не си заслужава да хабиш сили, идеи, разбирателство и т.н Просто ги запази са някой, който ще ги оцени.

[SmilezZz]

От колко времето ходите всъщност?

Та, иначе - няма никакво правила кой трябва да се жертва повече. Сериозна връзка е тази , в която има разбиране, доверие , обич и двамата , по еднакво много дават нещо за връзката си. Това при вас липсва. Явно двамата имате различни мисли и очаквания от връзката. Седни и поговори отново. Прекъсни с търсенето - търси я изключително рядко, да кажем на 3 - 4 дена и виж дали ще се сети.

Вярно е, че ще ти бъде гадно, тъй като гледам си се привързал. Но пробвай отново, може пък този път да се получат нещата и тя да вземе да се осъзнае.

[iLDiavolo]

От колко времето ходите всъщност?

Та, иначе - няма никакво правила кой трябва да се жертва повече. Сериозна връзка е тази , в която има разбиране, доверие , обич и двамата , по еднакво много дават нещо за връзката си. Това при вас липсва. Явно двамата имате различни мисли и очаквания от връзката. Седни и поговори отново. Прекъсни с търсенето - търси я изключително рядко, да кажем на 3 - 4 дена и виж дали ще се сети.

Вярно е, че ще ти бъде гадно, тъй като гледам си се привързал. Но пробвай отново, може пък този път да се получат нещата и тя да вземе да се осъзнае.

Вече стана месец и половина. Напоследък забелязах още нещо. Офф не знам, може и да съм го споменал нагоре в постовете. Както и да е. Когато сме с компания от мои приятели се старая да не се чувства излишна. Когато сме с нейни приятелки, мен все едно ме няма. Целуваме се за добре дошли и за довиждане, това е. Не ми се струва достатъчно. През останалото време все едно ме няма за нея... Най-вероятно ще изпробвам това с нетърсенето. Отивам на село така и така няколко дни, няма да я информирам за това, тъкмо ще разпусна там. Наистина съм се привързал и не искам да се приключва, но и така не става. Предпочитам да съм без нея, но да не тая напразни надежди, отколкото всеки ден да си блъскам главата за случващото се.

[zdravko9595]

Здравей!
И аз имах абсолютно същата история преди 10 месеца, но сам си изясних проблема, като скъсахме.
Това според мен беше най-добрия възможен начин. Просто ми беше трудно и не можеше да се продължава така.
Ако и ти смяташ, че и за теб ще е добре направи го.
Дано съм ти бил полезен!

[ShtrudeL]

Дразни ме начина, по който казваш, че ТРЯБВА да се постъпва в една връзка. :> Какво значи 'момчето трябва да дава повече' или 'аз направих така, че да тръгнем, тя ТРЯБВА да бла бла'...
Дава се еднакво и от двете страни. Това е. Вашия случаи е типичен и е като моя едно време... което е грешка.
Аз в началото на връзката ни бях супер влюбена, ентусиазирана, въодушевена и т.н., постоянно го търсех, сещах се за него и му го показвах, отделно не ми излизаше от главата и като цяло ме беше обсебил. Това никога не ми е пречело, дори ми е хубаво, но отсрещната страна явно 'се задушава' и губи интерес. Човека срещу теб трябва да се съмнява едва ли не и да не за чувства напълно задоволен, за да се сети, че трябва да ти отвърне със същото, което ми е ОБИДНО. След време спрях да се държа така и то с огромни усилия, защото съм си такава и той пък започна да се държи като мен, което също е обидно. Не просто за мен, а и за връзката ни. Какъв е гадния начин (гаден, защото е обиден за мен и не го одобрявам, но явно действа) да се справиш с положението? Даваш, даваш, даваш и спираш. Човека до теб прави същото... и спира. И така никога не сте на едно стъпало и никога не се докосвате. Другия вариант, който смятам за много по-хубав: Не се приемате за даденост и показвате обичта си постоянно и еднакво. Не се самозабравяте и не мислите само за себе си. Много е важно да сте влюбени. Твоето момиче явно не е. Явно е решила, че вече те е спечелила и няма нужда да се вълнува часове преди срещите ви, няма нужда да ти казва, че има нужда да те види и такива ти неща. Това ми е обидното. Не казвам, че трябва да се държите като лигочи от 5ти клас, а че не е лошо да сте мили един към друг, а не когато видиш, че човечето ти се прехласва по теб да си кажеш "а той/тя ми се радва, ми хубаво.". Не можеш да се оставиш просто да ти се радват. Ако имаш чувства към отсрещния изпитваш нужда да МУ се радваш. Ох. Може да се говори много за това. :> Пак ще постна нещо, което съм поствала милион пъти:

„Когато двама души се срещнат и се влюбят, появява се внезапен поток от магия. В този момент магията присъства естествено. Ние се храним с тази безплатна магия, без да желаем да произвеждаме друга. Един ден се събуждаме и откриваме, че магията си е отишла. Ние се блъскаме, за да я върнем, но вече е прекалено късно, изхабили сме я докрай. Трябва от самото начало зверски да работим, за да произведем допълнителна магия. Работата е трудна, особено когато изглежда, че магията е в изобилно и предостатъчно количество, но, ако не забравяме да я правим, ние значително подобряваме шансовете си да задържим любовта."

[TheBanzai369]

Няма смисъл да се "вкопчваш" толкова в идеята да сте заедно постоянно. Щом момичето не иска твоето внимание, продължаваш напред и след време мацката ще разбере какво е имала (Щото ми звучиш като свестен пич )

[error92]

С риск да те зареже (ако нямаш правилния подход) вкарай малко тръпка...тя те приема за даденост, явно. Друг вариант е да я зарежеш ти

Единственото което 'ТРЯБВА' в една връзка е взаимно доверие, разбирателство и тръпка. Останалото не 'ТРЯБВА' - то само идва ^.^

[Blab]

Дразни ме начина, по който казваш, че ТРЯБВА да се постъпва в една връзка. :> Какво значи 'момчето трябва да дава повече' или 'аз направих така, че да тръгнем, тя ТРЯБВА да бла бла'...
Дава се еднакво и от двете страни. Това е. Вашия случаи е типичен и е като моя едно време... което е грешка.
Аз в началото на връзката ни бях супер влюбена, ентусиазирана, въодушевена и т.н., постоянно го търсех, сещах се за него и му го показвах, отделно не ми излизаше от главата и като цяло ме беше обсебил. Това никога не ми е пречело, дори ми е хубаво, но отсрещната страна явно 'се задушава' и губи интерес. Човека срещу теб трябва да се съмнява едва ли не и да не за чувства напълно задоволен, за да се сети, че трябва да ти отвърне със същото, което ми е ОБИДНО. След време спрях да се държа така и то с огромни усилия, защото съм си такава и той пък започна да се държи като мен, което също е обидно. Не просто за мен, а и за връзката ни. Какъв е гадния начин (гаден, защото е обиден за мен и не го одобрявам, но явно действа) да се справиш с положението? Даваш, даваш, даваш и спираш. Човека до теб прави същото... и спира. И така никога не сте на едно стъпало и никога не се докосвате. Другия вариант, който смятам за много по-хубав: Не се приемате за даденост и показвате обичта си постоянно и еднакво. Не се самозабравяте и не мислите само за себе си. Много е важно да сте влюбени. Твоето момиче явно не е. Явно е решила, че вече те е спечелила и няма нужда да се вълнува часове преди срещите ви, няма нужда да ти казва, че има нужда да те види и такива ти неща. Това ми е обидното. Не казвам, че трябва да се държите като лигочи от 5ти клас, а че не е лошо да сте мили един към друг, а не когато видиш, че човечето ти се прехласва по теб да си кажеш "а той/тя ми се радва, ми хубаво.". Не можеш да се оставиш просто да ти се радват. Ако имаш чувства към отсрещния изпитваш нужда да МУ се радваш. Ох. Може да се говори много за това. :> Пак ще постна нещо, което съм поствала милион пъти:

„Когато двама души се срещнат и се влюбят, появява се внезапен поток от магия. В този момент магията присъства естествено. Ние се храним с тази безплатна магия, без да желаем да произвеждаме друга. Един ден се събуждаме и откриваме, че магията си е отишла. Ние се блъскаме, за да я върнем, но вече е прекалено късно, изхабили сме я докрай. Трябва от самото начало зверски да работим, за да произведем допълнителна магия. Работата е трудна, особено когато изглежда, че магията е в изобилно и предостатъчно количество, но, ако не забравяме да я правим, ние значително подобряваме шансовете си да задържим любовта."

о!))))))))))))