Влюбена!

**dobeto** · 05-25-2012, 22:34

Заедно сме от скоро,но се познаваме от началното училище. Аз съм на 15,той на 17. Всичко е чудесно във връзката ни.Просто исках да изразя чувствата си... Благодаря..

Той ли?!
Уникален е!
Разговорите ни по телефона,просто не спирам да се усмихвам като идиот като чуя
гласа му и глупостите му. Още преди да съм вдигнала.. усмивката ми се появява.. и това
е защото съм видяла,че звънни Той!
Когато си пишем по скайп,забавно е! Най - често си говорим за храна.. ;д Голямо е бебе,
но си е такъв сладур... Той е просто оная сладка баклавичка или пък Зайо Байо...
Обичам да го държа за ръката,когато се разхождаме. Хубаво ми е да го усещам. Когато
сплетем пръстите си..ставаме едно. Обичам хората да виждат,че си е за мен и че съм
щастлива. Когато сме заедно усмивката ми просто не слиза от лицето...
Хубаво ми е когато седнем на пейката да ме прегърне. Мога да заспя в прегръдките му.
Забавно ми е.. да се радваме на малките деца,които минават покрай нас. Да им се
усмихваме и да ги обсъждаме колко сладки същества са.
Обожавам да чувам сърцето му. Да усещам как бие. Дали е бързо,като моето,когато съм
с него или по - бавно. Дали се притеснява,вълнува или радва...
Също така ми е забавно да сравняваме пръстите си! Тези мои леко криви и тънки пръсти
с неговите "кебапчета" както казва Той...
Обичам незаслужените комплименти,защото ме карат да се чувстват по - добре. Сякаш
за него съм едно от най - прекрасните същества на тази Земя.
Да махаме на непознати и да се смеем.. Да гледам очите му. Тези прекрасни сини очи..
Да усещам уханието му и нежните му целувки. Да усещам тялото му до моето...
Обичам да му казвам, поне по няколко пъти на ден " Много си лош" или "Ти си мръсника"!
Но най - много обичам това колко много се привързах към него,защото сега съм много щастлива!
Мразя това,че трябва да затворя телефона. Онова,че трябва да му кажа "чао" дори да знам,че ще се
чуем пак..Мразя да му пиша в скайп "айде махай се",защото искам да остане..
Мразя,че трябва да пусна ръката му. Чувствам се странно като не го държа. Не обичам
да е далеч от мен,защото не усещам сърцето му. Не мога да усетя дали бие бързо или
бавно... Не обичам това,че ме изпраща с най - прекрасната целувка,защото ме е страх да
не би да е последна..Не обичам незаслужените комплименти,защото понякога просто не
вярвам в тях. Има много по - красиви и по - умни момичета от мен,които ги заслужават.
Но най - много не харесвам това,че се привързах толкова към него,защото ще ме боли
много ако го загубя!
Той ли?!
Уникален е!
Радвам се,че е в живота ми,макар,че не знам дали го заслужавам...
толкова много,защото Той е просто Той!