ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 22

[Glamour92]

През цялото това време съм спала зимен сън.Месеци и месеци,а не съм проумявала как се е изменяла обстановката...
Плавно и постепенно,но дните са минавали,а моя милост си е бляла и унасяла в собствената си вселена,без да забележи колко различна е ставала средата около нея.
Блажено неведение и...накрая-цап един в чутурата за добро утро след дългата дрямка.
Адаптивен човек съм-скептик,понякога песимист,в мигове на слабост дори страхлив като паленце,но все пак адаптивен като безпородно такова...И все пак това събуждане ми дойде като гръм от ясно небе.
Осъзнавам,че целия ми свят вече е друг,старото си е заминало под носа ми веднъж и завинаги и повече никога,никога няма да се върне.
В момента гледам руините наоколо с вежди,заплашващи да изскочат извън челото ми и с очи,по-оцъклени от пачи яйца.



That's it...ТрЕбе да се започва отначало,няма как.По-странно не съм се чувствала от векове обаче...

[x7aZzy]

През цялото това време съм спала зимен сън.Месеци и месеци,а не съм проумявала как се е изменяла обстановката...
Плавно и постепенно,но дните са минавали,а моя милост си е бляла и унасяла в собствената си вселена,без да забележи колко различна е ставала средата около нея.

Осъзнавам,че целия ми свят вече е друг,старото си е заминало под носа ми веднъж и завинаги и повече никога,никога няма да се върне.
В момента гледам руините наоколо с вежди,заплашващи да изскочат извън челото ми и с очи,по-оцъклени от пачи яйца.

That's it...ТрЕбе да се започва отначало,няма как.По-странно не съм се чувствала от векове обаче...

Нещо такова.
Понякога докато пътувам в трамвая, гледам през прозореца и осъзнавам къде съм. И колко неща са се променили. Все едно някой ме е измъкнал от предишния ми живот и ме е поставил в настоящия. Без да осъзная.
Обожавам промяната, търся я, не ме е страх от нея. Но понякога е тежка. Питам се какво би било, ако бях останала. Знам отговора, но не ми става по-леко.