Сега, авторке, ще ти разкажа една история.
Първите няколко дни след като тръгнах с бившия ми, бяхме излезли с негови приятели (още ги опознавах). Беше зимно време, много студено, аз бях толкова болна, че нямах глас. Трябваше да шепна ако говоря. Почна да ни вали един дъжд, едни порои, едни ветрове.. и се скрихме там под един навес. Срещнахме някъв тип и моя го поздрави, а тоя се домъкна при нас. После решихме да си ходим, а тоя искаше да ни черпи некви бири, а моя му каза, че ще си ходим, щото съм болна. Тъпака се изцепи "От кво е болна, да няма сифилис..." И познай. Бившия ми стоя и мълча като путка, една приятелка, дето беше с нас, си отвори устата и почна да го реди. А аз ако можех да говоря, не знам на кво щях да го направя.

След около месец и нещо връзка, бившия ми тъпунгер почна да се стрялка и да се ежи на едно момче в компанията, понеже издишаше дима от цигара си към мен (ама без да е някво нагло и в лицето ми, понеже дима не достигаше до мен). И тогава се скарах с него и му припомних горната случка.. Пак млъкна като путка и успя да каже само едно "ами то тогава тъкмо бяхме тръгнали..." ИИИИИ !?!?!!

След тая история, не можеш да ми кажеш, че не те разбирам как си се почувствала, щото те разбирам. Просто при мен тогава повече ми се искаше путьо да ме защити, защото аз нямаше как да го направя. И все пак, твоето ми изглежда някак дребнаво. Няма да повтарям първия си пост.

Просто не прави глупости и не позволявай някой външен да разклаща връзката ти, щото точно тва правиш.