За любовта... и уважението!

[ShtrudeL]

С годините хората започват да оценяват малките неща, започват да намират любовта по друг начин.

оф глупостиииииии
какви са тея тъпи оправдания
аз и сега ги ценя малките неща
и вярвам, че както се държа на 20, така мога да се държа и на 30 и на 40+ да обичам по същия силен начин.

Стига сте обвинявали годините! Все едно един човек на възраст е човек второ качество с отслабнали чувства и т.н., който не може да показва любовта си така, както го е правил на времето! Глупости!

[plamenna00]

харесвам едно момче .. то ми каза че ме харесва , но не ми предлага .. как да го накарам ;(

[babity]

оф глупостиииииии
какви са тея тъпи оправдания
аз и сега ги ценя малките неща
и вярвам, че както се държа на 20, така мога да се държа и на 30 и на 40+ да обичам по същия силен начин.

Стига сте обвинявали годините! Все едно един човек на възраст е човек второ качество с отслабнали чувства и т.н., който не може да показва любовта си така, както го е правил на времето! Глупости!

Скъпа, сега си мислиш само за т'ва какви са ти чувствата и към кой са насочени. И точно т'ва ти е работата да правиш като си на 20. Ама като станеш на повечко, като стигнем до "жината гладен, дицата и той" да видим тогава дали ще е така.

[ShtrudeL]

Скъпа, сега си мислиш само за т'ва какви са ти чувствата и към кой са насочени. И точно т'ва ти е работата да правиш като си на 20. Ама като станеш на повечко, като стигнем до "жината гладен, дицата и той" да видим тогава дали ще е така.

Ще е така, сигурна съм. Убедена съм повече от всичко.
И би ме подтискало ако отсрещната страна не изпитва същото...
И знам, че не говоря просто празни приказки. Колкото и да си летя в облаците, познавам себе си в реалността.

А и как стоят нещата: Вярвам, че мога да съм вечно влюбена (не просто първия месец), ако човека до мен също е. Когато спре да бъде, аз продължавам да съм, но в един момент се изморявам от пеперудите в корема, от вълнението (неща, които обичам!), неща, които ако не виждам в човечето до мен, убиват интереса ми...
Някак ми се случи...
Човека до мен се сети да се влюби отново, когато аз престанах в следствие на неговата незаинтересованост. А аз не мога да се влюбвам в един и същ човек втори път.
Хората трябва да поддържат магията си. Аз живея, за да обичам и да се радвам на човека до мен! Ако не го правя, защо съм с него?

[notlike]

Щруди, съвет от мен - колкото по-малко пъти използваш "ще" в изреченията си, толкова по-малко разочарования имаш в живота

[iiordanova]

Какво би накарало една двойка, усетила какво е да обичаш, да си влюбен, да те обичат, да прекрати търсенето на тези усещания??? - Сама го каза,че първо е любовта и т.н.,а след това идва привързаността. Те пак си се обичат хората,но не както в началото.

Срамно ли е човек да се разведе на 70 примерно? - Защо да е срамно? По-скоро е странно.

Има ли въобще хора, които имат смелостта да търсят любовта отново на тези години? - Естествено,че има. Но те вече имат човек до себе си и не търсят друг.

Хубаво ли им е да живеят само с уважението към човека от другата страна на леглото? Явно им е хубаво,а аз пак ти казвам,че те пак си се обичат,но по друг начин,който ще разберем след години(може би).

[AnzaRe]

Не се блъскайте,някой ден ще разберем

[Violenza]

Всеки е виждал двойки на по еди колко си години, които се държат много влюбено, уж много се обичат и т.н. обаче същите вкъщи могат да се псуват и бият.
Иска ми се да вярвам, че и след години ще я има искрицата, ама...

[xoxi]

Добре де, пак си се обичат.
Обаче аз по-често чувам ''Обичам го/я, защото сме заедно от n брой години, имаме деца, споделил/а съм най-хубавите си години с него/нея.", отколкото ''Обичам го/я, защото сутрин ми прави кафето с точно толкова захар, колкото предпочитам, преди лягане ме целува, не се ядосва, че хвърлям чорапите си по пода, държим се за ръце докато гледаме хубав филм" и т.н.

Дори да се обичат, при повечето двойки съм забелязала, че любовта им е като по задължение.

[bilqnavod]

Хорааа, вечни неща няма, така е и с любовта. Наистина нещата се променят с времето. Дори не съм се замисляла. Възрастните все казват - оставало приятелството след време. еми така е е сигурно, какво да драматизирам. В крайна сметка физиологично човек се изменя с годините - респективно и страстта оттам намалява, а също като се ограничи близостта и любовта започва да се трансформира. Всъщност любовта между мъж и жена единствена ли е в крайна сметка. Като остареете ще имате деца, те ще ви родят внуци - тях ще обичате най-много. Както казах любовта се трансформира.

[DarkTemplar]

xoxi, баничке, според мен разсъждавате прекалено романтично и емоционално и логично залитате в крайности. Предполагам е така не само заради нагласата ви, но и заради факта, че нямате достатъчно опит в подобни сценарии (което е нормално). И не, след 50-60 годишна възраст не остава единствено уважението, то е скрепено с една много силна привързаност, общи спомени, които изплувайки в съзнанието, носят не по-малко тръпка, взаимно доверие. Емоцията си я има, но тя вече не е така сляпа и хаотична, а е подплътена с реални аргументи и лежи на стабилна основа.

Всеки прави своя избор и после си понася последствията (това се отнася до двойките, които вече са си писнали в по-ранен етап).

[jumpin]

Прекалено,много мислите за бъдещето.Живейте за момента.

[ShtrudeL]

Вие обаче ожесточено продължавате да изкарвате човека като някакъв неспособен/некадърен да обича страстно след определена възраст !

[xoxi]

DarkTemplar, аз не говоря за случаите, в които емоцията си остава.
Имах предвид тези, при които тръпката е отминала. Да, хубави спомени, доверие, привързаност, но къде е страстната любов, за която и ShtrudeL каза?!
Ако прекараме 20-30-40 години с един човек, нормално е да сме привързани към него, да имаме хубави спомени и да си имаме известна доза доверие. Не е нужно този човек да е толкова специален, за да заслужи тези неща.
Плашещото е, че на по-голяма възраст дори любимия ни човек сега може да се превърне в ''заедно сме, защото прекарах младините си с него, спомените ми са свързани с него и му имам доверие".
Аз лично от себе си искам да чувам след 50 години "с него съм, защото не съм преставала да го обичам, всеки недостатък и всеки път, когато ме е дразнил.. и знам, че той ме обича по същия начин".

Разсъждаваме прекалено емоционално и романтично, но то точно с романтика и чувство може да се предотврати това, от което се плашим.

[Chacho]

DarkTemplar, аз не говоря за случаите, в които емоцията си остава.
Имах предвид тези, при които тръпката е отминала. Да, хубави спомени, доверие, привързаност, но къде е страстната любов, за която и ShtrudeL каза?!
Ако прекараме 20-30-40 години с един човек, нормално е да сме привързани към него, да имаме хубави спомени и да си имаме известна доза доверие. Не е нужно този човек да е толкова специален, за да заслужи тези неща.
Плашещото е, че на по-голяма възраст дори любимия ни човек сега може да се превърне в ''заедно сме, защото прекарах младините си с него, спомените ми са свързани с него и му имам доверие".
Аз лично от себе си искам да чувам след 50 години "с него съм, защото не съм преставала да го обичам, всеки недостатък и всеки път, когато ме е дразнил.. и знам, че той ме обича по същия начин".

Разсъждаваме прекалено емоционално и романтично, но то точно с романтика и чувство може да се предотврати това, от което се плашим.

Абе чак толко наивна обич надали ще запазиш за толкова години. Може да го обичаш, въпреки всичко, но тая страст малко ще я поразкарате рано или късно.

[xoxi]

Възможно е. Не мога да знам.
Дори да не съм с един човек през цялото време, искам да съм с някой, към който ще се чувствам точно така.
И точно за това един от въпросите ми беше, защо след определена възраст, хората сякаш се отказват от търсенето на любов?

[DarkTemplar]

Възможно е. Не мога да знам.
Дори да не съм с един човек през цялото време, искам да съм с някой, към който ще се чувствам точно така.
И точно за това един от въпросите ми беше, защо след определена възраст, хората сякаш се отказват от търсенето на любов?

Да започнем отзад напред. След определена възраст хората се отказват от търсенето на любов, защото вече не им е приоритет. Ежедневието убива идеализма и емоционалността, възрастта пък се справя с хормоните. Няма ги вече пеперудите в корема, конкретния човек е станал по-прагматичен и завладян от скептицизъм към заобикалящия го свят. Не вижда смисъл да рискува, започвайки ново търсене, при положение, че вече има нещо стабилно и устойчиво спрямо обективни фактори като време/обстоятелства. То за него е достатъчна утеха и ценност. Това далеч не значи, че го подценява (утеха =/= утешителна награда), просто го оценява по различен начин. Ето тук ви бяга същностното. Фактът, че някой не изразява чувствата си по начина, по който на вас ви се иска, не означава, че не ги изпитва. А и как виждаш един улегнал мъж на средна възраст да започне да се държи като влюбен тийнейджър?

Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното?

Баничке, я хвърли поглед на този мой пост, да видим ще схванеш ли генералната идея.

[LadyDi]

Да започнем отзад напред. След определена възраст хората се отказват от търсенето на любов, защото вече не им е приоритет. Ежедневието убива идеализма и емоционалността, възрастта пък се справя с хормоните. Няма ги вече пеперудите в корема, конкретния човек е станал по-прагматичен и завладян от скептицизъм към заобикалящия го свят. Не вижда смисъл да рискува, започвайки ново търсене, при положение, че вече има нещо стабилно и устойчиво спрямо обективни фактори като време/обстоятелства. То за него е достатъчна утеха и ценност. Това далеч не значи, че го подценява (утеха =/= утешителна награда), просто го оценява по различен начин. Ето тук ви бяга същностното. Фактът, че някой не изразява чувствата си по начина, по който на вас ви се иска, не означава, че не ги изпитва. А и как виждаш един улегнал мъж на средна възраст да започне да се държи като влюбен тийнейджър?

Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното?

Баничке, я хвърли поглед на този мой пост, да видим ще схванеш ли генералната идея.

Ууу, браво

Само да допълня по въпроса "Защо след определена възраст хората се отказват от търсенето на любовта?". Този въпрос е... глупаво зададен. Любовта, в широкия ѝ смисъл, или този който се изповядва от "хората след определена възраст" по нищо не прилича на тинейджърската. Никой никога не се е отказал да я търси, но любовта може да е топла манджа след работния ден, масаж на краката или просто да те изслуша. Няма нужда да те гледа с влажни очи и да ти сваля звезди - че той вече ги е свалил (в очите на детето ти, понеже сте романтици още) Любовта "след определена възраст" е уважение и приятелство. Това не значи липса на секс, но не означава и онази емоция, която изпитваш на 15-16 години. Просто е много... спокойна, кротка и по домашному уютна.
А пък емоцията, драмата, която неизменно съпътства младата любов... измаря.

[xoxi]

Никой не отрича, че любовта между възрастна двойка няма да е като любовта между 15-16 годишни. Но темата не е да търсим описание на любовта на старини. Темата е за случаите, в които любов няма (подчертавам - няма), но двойката продължава да е заедно.
DarkTemplar даде хубав отговор в едно от изреченията си.
"Не вижда смисъл да рискува, започвайки ново търсене, при положение, че вече има нещо стабилно и устойчиво спрямо обективни фактори като време/обстоятелства." И точно тук идва проблемът. Защо не вижда смисъл? Това изречение съм го чувала много пъти. Отговор обаче никога не получавам.

[DisappointedDreamer]

Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното?

Защото повечето си падаме романтични и страшно емоционални животни, които се радват на начина по който половинката им показва обичта си към тях, а не факта че въпросния озобщо се старае да им покаже любовта си.

Иначе браво за поста

[DarkTemplar]

xoxi,

Защото светогледът на човек (който е резултат от възрастта/житейския му опит) е различен и в неговите очи подобен риск би бил неоправдан или направо хазартен. Не си мислете, че да загърбиш нещо стабилно и дълготрайно е най-лесното нещо на света. Особено когато алтернативата е несигурна или въобще липсва. Подобен ход би бил по-скоро глупав, отколкото смел.

Както и LadyDi спомена, силата на любовта се крие във факта, че тя има много лица. Не си мислете, че това, което сте свикнали да виждате вие, е единственото заслужаващо си.

xoxi, все още си прекалено млада, за да се плашиш за толкова далечни перспективи. А и трудно ще ги схванеш на този етап от живота ти.

[LadyDi]

Никой не отрича, че любовта между възрастна двойка няма да е като любовта между 15-16 годишни. Но темата не е да търсим описание на любовта на старини. Темата е за случаите, в които любов няма (подчертавам - няма), но двойката продължава да е заедно.

Там е проблема - не че няма любов. Просто не е такава, каквато ти я познаваш в този момент. Затова и на теб, от твоя си светоглед, ти се струва като че ли те не я търсят. А те не я търсят, просто защото я имат. Под друга форма и с други емоции.
Няма как да бъде разбрано, докато не си на тази възраст.

Когато любовта под никаква форма вече я няма, тогава хората се развеждат. А разводи има предостатъчно, за да подкрепят това твърдение. Тези, които остават заедно, между тях има любов.

[xoxi]

Тези, които остават заедно, между тях има любов.

Грешно е да се мисли така.
Познавам хора, които не се обичат, но са заедно заради децата най-вече.

[LadyDi]

Грешно е да се мисли така.
Познавам хора, които не се обичат, но са заедно заради децата най-вече.

Дори това е любов. Когато родиш ще осъзнаеш, че това е любов в най-чистата ѝ форма. И като я имаш, си готов да жертваш всичко за нея.

[xoxi]

Любов към собствените деца - разбира се.
Както казах и в някой от предишните си коментари обаче, много по-добре е за децата е да виждат как родителите им дават и получават любов помежду си, а не как се държат като съквартиранти. Независимо дали живеят с биологичния/ната си баща/майка, те трябва да виждат, че в семейството има любов. Какъв е смисъла детето да е при биологичните си родители, след като не вижда топлината между тях? Да, никой няма да го обича повече от тях, но не само това е важно в израстването и съзряването.