За любовта... и уважението!

[xoxi]

Възможно е. Не мога да знам.
Дори да не съм с един човек през цялото време, искам да съм с някой, към който ще се чувствам точно така.
И точно за това един от въпросите ми беше, защо след определена възраст, хората сякаш се отказват от търсенето на любов?

[DarkTemplar]

Възможно е. Не мога да знам.
Дори да не съм с един човек през цялото време, искам да съм с някой, към който ще се чувствам точно така.
И точно за това един от въпросите ми беше, защо след определена възраст, хората сякаш се отказват от търсенето на любов?

Да започнем отзад напред. След определена възраст хората се отказват от търсенето на любов, защото вече не им е приоритет. Ежедневието убива идеализма и емоционалността, възрастта пък се справя с хормоните. Няма ги вече пеперудите в корема, конкретния човек е станал по-прагматичен и завладян от скептицизъм към заобикалящия го свят. Не вижда смисъл да рискува, започвайки ново търсене, при положение, че вече има нещо стабилно и устойчиво спрямо обективни фактори като време/обстоятелства. То за него е достатъчна утеха и ценност. Това далеч не значи, че го подценява (утеха =/= утешителна награда), просто го оценява по различен начин. Ето тук ви бяга същностното. Фактът, че някой не изразява чувствата си по начина, по който на вас ви се иска, не означава, че не ги изпитва. А и как виждаш един улегнал мъж на средна възраст да започне да се държи като влюбен тийнейджър?

Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното?

Баничке, я хвърли поглед на този мой пост, да видим ще схванеш ли генералната идея.

[LadyDi]

Да започнем отзад напред. След определена възраст хората се отказват от търсенето на любов, защото вече не им е приоритет. Ежедневието убива идеализма и емоционалността, възрастта пък се справя с хормоните. Няма ги вече пеперудите в корема, конкретния човек е станал по-прагматичен и завладян от скептицизъм към заобикалящия го свят. Не вижда смисъл да рискува, започвайки ново търсене, при положение, че вече има нещо стабилно и устойчиво спрямо обективни фактори като време/обстоятелства. То за него е достатъчна утеха и ценност. Това далеч не значи, че го подценява (утеха =/= утешителна награда), просто го оценява по различен начин. Ето тук ви бяга същностното. Фактът, че някой не изразява чувствата си по начина, по който на вас ви се иска, не означава, че не ги изпитва. А и как виждаш един улегнал мъж на средна възраст да започне да се държи като влюбен тийнейджър?

Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното?

Баничке, я хвърли поглед на този мой пост, да видим ще схванеш ли генералната идея.

Ууу, браво

Само да допълня по въпроса "Защо след определена възраст хората се отказват от търсенето на любовта?". Този въпрос е... глупаво зададен. Любовта, в широкия ѝ смисъл, или този който се изповядва от "хората след определена възраст" по нищо не прилича на тинейджърската. Никой никога не се е отказал да я търси, но любовта може да е топла манджа след работния ден, масаж на краката или просто да те изслуша. Няма нужда да те гледа с влажни очи и да ти сваля звезди - че той вече ги е свалил (в очите на детето ти, понеже сте романтици още) Любовта "след определена възраст" е уважение и приятелство. Това не значи липса на секс, но не означава и онази емоция, която изпитваш на 15-16 години. Просто е много... спокойна, кротка и по домашному уютна.
А пък емоцията, драмата, която неизменно съпътства младата любов... измаря.

[DisappointedDreamer]

Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното?

Защото повечето си падаме романтични и страшно емоционални животни, които се радват на начина по който половинката им показва обичта си към тях, а не факта че въпросния озобщо се старае да им покаже любовта си.

Иначе браво за поста