Не ме подминавайте ;сс

[jghgh]

А тоя мъдрец май е пропуснал да каже, че няма как да направиш рана в сърцето на човек, на който хич не му пука за теб. Нали се 'сеш.
Въобще тия кифленски историйки, дето се разпространяват из фейсбук (като това с мъдреца и раната, ЛОЛ) просто ги забравете. И напълно сериозно, намали и филмите, клюкарките, ако щеш и "Сексът и градът", дето е поне малко реален. Ако искаш да живееш по-добре, по-лесно, и най-вече - разумно и логически обосновано, а не филмирано, зомбирано и напълно извън реалността, спри и с чалгата.
Много грешни възприятия ви вкарват всички тея неща, а животът просто не е такъв. Toй не е глупавите ви филми. Както по ТВ-то, така и тези в главата ви.

Остави го намира.
Ако има потенциал да се влюби, ще го направи.
Самоцелно да го раняваш не мисля, че ще имаш успех, а и като цяло как можеш да нараниш някого, за когото си никоя?
И как можеш да станеш някого за другия с напъване, стремеж и съзнателно намерение?
Хубавите неща си стават случайно.
Тва че си решила да го покориш не значи, че ще стане. Не го казвам да съм груба, гадна и т.н., просто мисля, че с тези си думи ще съм ти полезна.

И извинявай, че става малко дълго, но моля те, прочети това:

Ако искаме да отговорим на първия жизненоважен въпрос и да разберем кои сме всъщност, ще е по-добре да се освободим от пристрастеността си към определени хора и да помогнем на любимия човек да преодолее своите зависимости.
Подобно на всички останали, и аз съм щастлив, когато хората, които обичам, също ме обичат и когато тези, които обичам най-силно, ми отвръщат със същото. В случай че не ме обичат, предпочитам да ми го кажат и да си тръгнат. А ако не се осмелят да ми го съобщят, нека си идат в мълчание. В това мое искане няма злонамереност, нито обида - чисто и просто не желая да съм край хора, които не искат да бъдат с мен...
Аз също предпочитам да избегна разочарованието от откритието, че човекът, когото обичам, не ми отвръща със същото. Знам обаче, че НЕ искам да избягам от болката по пътя на самозаблудата или като се преструвам на жертва и така манипулирам другия, за да остане до мен.
Но какво би станало, ако моят най-незрял, зависим и невротичен Аз вземе нещата в свои ръце и реши да не приеме твоето заминаване?
Тогава ще започна да се спускам надолу по стълбата, водеща към най-лошото у мен, ще потъвам във все по-непрогледна тъмнина с увереността, че търся светлината, която ще ми донесе срещата с теб.
Първото стъпало е да се опитам да се превърна в необходимост за теб.
Започвам да ти давам всичко, което поискаш, стремя се да ти угаждам, поставям се на твое безусловно разположение, опитвам се да те направя зависим от мен. Целта ми е да създам отношения на пристрастяване и така замествам желанието си да бъда обичан с това да бъда необходим. Защото понякога чувството, че съм необходим, толкова много прилича на чувството, че съм обичан... Ако се нуждаеш от мен, ти ме търсиш, молиш ме за нещо, възлагаш ми задача и току-виж съм повярвал, че ме обичаш...
Но понякога, независимо от всички мои усилия да те накарам да изпиташ нужда от мен, изглежда, че не съм ти необходим. Какво правя тогава? Слизам едно стъпало по-ниско.
Опитвам се да предизвикам съжалението ти...
Защото съжалението също прилича донякъде на любовта...
И така, ако се престоря на жертва („Толкова те обичам, а ти нехаеш за мен..."), може би...
Твърде често минаваме по този път. Истината е, че по един или друг начин всички сме играли на тази игра. Може би не сме стигали толкова далече, че да предизвикаме нечие съжаление, но кой не е казвал: „Как можеш да ми причиняваш това?", „Не съм го очаквал от теб, толкова съм разочарован... Толкова ме боли...", „Няма значение, че не ме обичаш... Аз те обичам".
Но слизането надолу продължава...
Ами ако не получа твоето съжаление? Какво правя? Ще се примиря ли с безразличието ти?
Никога!
Така и така съм стигнал дотам, ще се опитам поне да те накарам да ме мразиш.
Понякога човек пропуска някой от тези етапи... Взема две стъпала наведнъж и от стремежа да бъде необходим скача направо на омразата, като пропуска междинните стадии. Защото това, което не може да понесе, е безразличието.
Понякога човек се натъква на лоши хора, толкова лоши, че... дори не искат да ни мразят! Ама че подлеци, нали?!
Колкото до мен, не стига че съм отприщил най-лошото в себе си и искам поне да ме намразиш, но така и не го постигам.
Тогава какво?...
Спуснал съм се почти до подножието на стълбата. Какво правя?
Тъй като завися от теб и от това как гледаш на мен, отново решавам, че ще направя всичко, само и само да не се налага да понасям безразличието ти. С тази мисъл слизам по последното стъпало в опита си да ти вменя зависимост: опитвам се да те накарам да се страхуваш от мен.
Да се страхуваш от това, което мога да причиня на някого другиго или на себе си (размечтавам се как ти насаждам чувство на вина и те принуждавам да мислиш за мен...).
Това напомня на сцена от филма Фатално привличане, когато Глен Клоуз казва на Майкъл Дъглас: „След като не успях да направя така, че да се почувствам обичана или нужна, след като отказа да се погрижиш за мен от съжаление, след като дори не можах да те накарам да ме намразиш, ще трябва да ме забележиш, независимо от това дали искаш или не, защото отсега нататък ще те накарам да се страхуваш от мен".

Източник: http://www.spiralata.net/kratko/arti...lng=bg&pg=1237
Държа да отбележа, че нямам нищо общо с този сайт, а просто търсих този откъс от книгата на Хорхе Букай "Трите въпроса"

Специално ти го търсих тоя откъс, мисля, че ще ти е полезен.

[a1a2b3v]

Източник: http://www.spiralata.net/kratko/arti...lng=bg&pg=1237
Държа да отбележа, че нямам нищо общо с този сайт, а просто търсих този откъс от книгата на Хорхе Букай "Трите въпроса"

Специално ти го търсих тоя откъс, мисля, че ще ти е полезен.

Амм много е добро. Първоначално ми беше някакво много скептично като го гледах колко е дълго, но определено си заслужаваше.Ако някой го е домързяло да го прочете няма да е зле да се замисли да го направи. =)

Иначе това да си "бройкаджия", вероятно е на основата на някакъв комплекс от нещо. Едва ли не да иска да докаже на себе си, че е желан и може да има всяка. Такъв човек не ти трябва, защото се сещаш има ли те, вече не му трябваш и търси нова жертва...