Тук е моментът да вметна един много интересен и доста забавен факт- тя винаги идваше с баща си.

Не, той не стоеше с нас, но примерно докато стоим на пейката в 1 сутринта и си говорим, той чака в кола на 30 метра от нас

Много е странно и точно това, мисля, разбиваше решителноста ми, да се метна и да я целуна, без ици- бици. Когато излизахме губех цялата си увереност и бях притеснителен, опитвах се да го крия, но предполагам ми е личало.
При последната ни среща, тя ми каза
" че ме възприема по като приятел" и че " има някой друг".
Това, което ми прави впечатление е че ме нарича приятел
постоянно. С това момиче изградихме някои общи неща по време да чатовете си и усещам, че е много по- предразположена към мен и че и е забавно
(т'ва не означава нищо).Та въпросът ми и голямата ми дилема е:
Свършено ли е? Бях ли запратен във friend зоната, това ужасно грозно място? Или още има шанс....
... щото, видиш ли, аз още я искам...
Тук е моментът да уточня една важна подробност- това момиче въобще не съм му на нивото. Тя е невероятно красива, аз- леко грозноват, с груби черти на военен. Идва от много богато семейство, а аз съм си средна пристройка, откакто съм станал на 16 работя, за да имам по някой лев за харчалък. И така...
(куца ти малко самочувствието..)
Втори факт, които трябваше да спомена- няколко пъти тя каза, че и харесва колко съм откровен, забавен и нетипичен.
(отново нещо типично)