Въпросът е, че мога да го видя максимум веднъж за 9те месеца, в които ще следваме ... а и най-вероятно той ще иска да остане да работи и лятото там, където учи. Връзка от разстояние, в която не се виждаме, а общуваме предимно по скайп, фейсбук и с имейли ...
Ще ми се да мисля за университета като за изпитание - че няма да спрем да се обичаме за 4те години, в които няма да сме заедно. И че скъсването няма да е окончателно. Наистина не бих могла да си представя как НЕ съм с него, а възможността никога да не се съберем/да се разделим заради разстоянието завинаги много ме плаши.
Въпросът е, че мога да го видя максимум веднъж за 9те месеца, в които ще следваме ... а и най-вероятно той ще иска да остане да работи и лятото там, където учи. Връзка от разстояние, в която не се виждаме, а общуваме предимно по скайп, фейсбук и с имейли ...
Ще ми се да мисля за университета като за изпитание - че няма да спрем да се обичаме за 4те години, в които няма да сме заедно. И че скъсването няма да е окончателно. Наистина не бих могла да си представя как НЕ съм с него, а възможността никога да не се съберем/да се разделим заради разстоянието завинаги много ме плаши.
Продължавам да пиша романи, за което се извинявам
Замисли се дали ще издържите 3-4 или повече години на хиляди километри един от друг. За толкова време и двамата ще се промените. Когато не се виждате често, тръпката и чувствата постепенно ще си заминат, според мен. Нищо не пречи да пробвате, но не знам доколко ще има смисъл. Ще си имате ли достатъчно доверие?? На ново място, нови хора, нови емоции... Според мен, ако не и двамата, то поне единия от вас, известно време след раздялата ще срещне друг и така.... Не, че е абсолютно невъзможно, да се получи, но ми се вижда доста трудно да се поддържа връзка чрез интернет.