Тапа, изяж триста хиляди кочи хуя тъпак с тъпака, к'во си мислиш че някой ти се връзва на дрисните тъпи!
Баси педала си честно, седмица-две след като спирам да пиша се появяваш като пръдя в тъмна стая и ПАК започваш с лайнарщините! Свиня, гротескна гнида, безполезна торба мръсотия, не можеш да изсипеш вода от леген с инструкции опакото на дъното, но праскаш простотии колко ти сърце сака. Ти си рак, отворена рана. Гадна, разранена маса, ходещо повръщано. Безгръбначен малък червей незаслужаващ нищо освен презрение и погнуса. Задник, мижитурка и лъжец! Ти си забралия цирей на задника на катерица, живота ти е монумент на глупостта.
Как можа да си толкова прост и двуличен и да не избухнеш в пламъци е тотална мистерия, говно в човешки вид такова.
“It is only when you refuse to give in with all your heart that you begin to transcend your humanity. ”
The Bird of Hermes