Не бъди просто човек,а личност

[ScarlettS]

^

Първо, безсмислено е да говорим за желания породени от влиянието на средата като за някакви коренно различни от личните душевни такива, след като самата човешка същност е до такава степен повлияна от външния свят, че границите се размиват. Желанията по дефиниция са лични независимо доколко са повлияни от обществото. Това е нещо нормално и това 'търсене на вътрешни импулси от дълбините на душата' е някакъв абстрактен и неприложим съвет що се отнася до практичния живот. Желанието по принцип е чувство, независимо от първопричината, няма как да не идва от твоята душевност.

Стремежът към самоусъвършенстване е заложен в хората и е естествено да търсят някакво проявление и в социалните контакти, тоест да очакват някаква признателност за успеха си независимо в коя сфера. Всъщност ако самооценката ти ще е напълно независима от обществената такава, можеш изобщо да не се развиваш стига да си вярваш, че си най-умен, красив и тн. Това не значи, че се манипулиран от мнението на тълпата. Няма как да знаеш дали процедурите за тяло и изобщо поддържането на външния вид не прави някого щастлив по принцип, а не само защото търси одобрение от околните. Същото и за професията и парите. Всъщност в случая ти си този, който се води от стереотипите.

Уникалността на характера не е нещо константно, с което се раждаш. Тя е зависима от толкова различни фактори, че изменението и е нещо естествено. Следователно няма как да я осъзнаеш или опознаеш, след като тя е непостоянна и изменчива в голяма степен точно от външната среда, колкото и да не ти се иска да го приемеш.

[julian8787]

^

Първо, безсмислено е да говорим за желания породени от влиянието на средата като за някакви коренно различни от личните душевни такива, след като самата човешка същност е до такава степен повлияна от външния свят, че границите се размиват. Желанията по дефиниция са лични независимо доколко са повлияни от обществото.

Второ, безмислено за кого? Трето, дефинирай ми що е лично желание и наложено отвън? Правиш ли разлика или такава няма?

^
Стремежът към самоусъвършенстване е заложен в хората и е естествено да търсят някакво проявление и в социалните контакти, тоест да очакват някаква признателност за успеха си независимо в коя сфера. Всъщност ако самооценката ти ще е напълно независима от обществената такава, можеш изобщо да не се развиваш стига да си вярваш, че си най-умен, красив и тн

Егото е спокойно и смирено. Не изпадаш в крайност, нямаш нужда да се сравняваш, а се приемаш такъв, какъвто си. Не си най-умен, нито най-красив. Стремежът, че трябва да си нещо повече от останалите отпада и се обичаш такъв, какъвто си. Промяната не ти се налага от обществото, поне не изцяло. Желанията, стремежите... са спокойни и уравновесени. Абстрактно може да звучи за теб. За мен си е съвсем приложимо. Развиваш качествата си с ясната умисъл, че ти доставят пълноценен начин на живот. Уникален си и приемаш уникалността си. За какви сравнения ми говориш?

^
Няма как да знаеш дали процедурите за тяло и изобщо поддържането на външния вид не прави някого щастлив по принцип, а не само защото търси одобрение от околните. Същото и за професията и парите. Всъщност в случая ти си този, който се води от стереотипите.

Когато си сама гримираш ли се? Доставя ли ти удоволстивие да гледаш собствената си красота пред огледалото или искаш по-скоро да я показваш на останалите? Това, че не ги приемам не значи, че се ръководя от тях. Посъветвах момичето да слуша вътрешният си глас, а не да действа напук. Както ти си ме разбрала.

^ Уникалността на характера не е нещо константно, с което се раждаш. Тя е зависима от толкова различни фактори, че изменението и е нещо естествено. Следователно няма как да я осъзнаеш или опознаеш, след като тя е непостоянна и изменчива в голяма степен точно от външната среда, колкото и да не ти се иска да го приемеш.

Естествено и никой не може да попречи на този процес. Това, че според теб не ми се иска да го призная си е твой извод. Бил съм това, което е трябало да бъда. Без да се осъждам. Вчера съм свирил на пиано, днес слушам рок, а след време кой знае... Така си тече живота. Бил съм дете, вече не съм... Характерът се променя и надгражда. С едни качества се разделяш, а с други сдобиваш. Живееш осъзнато и се опитваш да опознаваш себе си и процесите в теб. Няма вътрешна борба в теб. Толкова е просто. За някои абстрактно.

Разбира се, всеки е свободен да живее по свой си начин. Не искам да натрапвам правотата си. Всеки гледа от своята камбанария.

[ScarlettS]

Трето, дефинирай ми що е лично желание и наложено отвън? Правиш ли разлика или такава няма?

За мен няма. Обясни ми как изобщо различаваш наложеното желание от това, при което слушаш 'вътрешния си глас'. Желанието е лично така или иначе, изпитваш влечение към нещо. Това, че под натиска на общественото мнение вършиш нещо различно, не го прави твое желание. Просто осъзнат избор, че пренебрегваш моментната си воля в името на нещо друго, което евентуално считаш за по-добро в бъдещ план. Ако това дефинираш като наложено желание, явно оттам идва объркването. Мисълта ми е, че цялата ти същност е изключително много повлияна от външната среда и няма как да разграничиш дадено желание като наложено, когато чувстваш, че го искаш. Бил си повлиян от множество разнообразни фактори (голяма част, от които - външни) в миналото, които са те довели до въпросното положение. Тоест вътрешното в голяма степен, включително и желанията, са продукт на заобикалящата среда. Затова разграничението ми се стори неадекватно.

Не знам къде говоря за крайности, интензивност на настроенията на егото и разни такива. Нямам какво да коментирам по този въпрос. Това да обичаш себе си и да приемеш уникалността си и изобщо всичко от този род, с което е изпълнен постът ти, никой не ти го оспорва, но е толкова ясно и преповтаряно, че вече е досадно да се обсъжда.

Всъщност, все пак ще ти отговоря изцяло от личен опит и моята гледна точка. Не можеш да кажеш, че "правилните" (идващи от сърцето или там както ги наричаш) желания трябва да протичат спокойно и смирено. Това, което ме изненада още повече е, че определи егото с тези две понятия. Говориш за уникалност, а опираш всичко до собствените си характеристики. Аз самата се възприемам като спокоен човек, но ако говорим за нещо, което наистина искам, някакво по-значително желание - не мога да си представя да съм единствено уравновесена. Всъщност при мен именно тези стремежи са били причината за най-големите вътрешни борби и израствания. Въпреки че през цялото време съм била уверена в това, което искам, мога да нарека целия процес всичко, но не и спокоен. И какво означава това според теорията ти? Че съм се водила от външни влияния ли?

Както и да е. Казваш, че човек се ражда с определен личен характер, който в последствие преминава в колективен, което явно считаш за вредно. Приемаш, че характерът се променя и надгражда, но някак това трябва да става не под влияние на външната среда. Явно сам не осъзнаваш реалния дял на околния свят като фактор за изграждане на същността ти.