За раздялата преди университета

[SisiStrange]

Русокоске, е да, ще и дойде. Ама поне ще е създала вече познанства и приятелства. От опит ти казвам: огорчено, депресирано момиче, преживяващо тежка раздяла много по-трудно се включва е общи активности, създава връзки и си намира приятели.

Преди гимназията бях точно така. Тъжна, самотна, в гадно настроение. МНОГО трудно си намерих приятели.

На нея и трябва да си създаде там място, да се впише в компания. После раздялата, ако ще наистина да е заради някое българско момиче, ще е една голяма идея по-лесна.

[Leesha]

Русокоске, е да, ще и дойде. Ама поне ще е създала вече познанства и приятелства. От опит ти казвам: огорчено, депресирано момиче, преживяващо тежка раздяла много по-трудно се включва е общи активности, създава връзки и си намира приятели.

Преди гимназията бях точно така. Тъжна, самотна, в гадно настроение. МНОГО трудно си намерих приятели.

На нея и трябва да си създаде там място, да се впише в компания. После раздялата, ако ще наистина да е заради някое българско момиче, ще е една голяма идея по-лесна.

Честно казано, никога не съм имала проблеми с вписването в компания. Естествено, никога не съм попадала в такова положение, но ... в гимназията не познавах никой и това даже ме нахъса да се запозная с колкото се може повече нови хора. Поради някаква причина, когато съм съвсем сама, се чувствам по-смела.
Разбира се, родителите ми винаги са били до мен, но мисля за себе си като за човек, който лесно изгаря мостовете към миналото и започва от начало