Какво ви кара да го обичате/да я обичате?

[anonymous708973]

Всички изброяват някакви хубави неща, но никой не споменава 'лошите'. I mean... по тази логика можеш да обичаш лесно и всеки, който се държи добре с теб. Тази обич не я усещам. Т.е.. усещам я като нещо хубаво, което ме усмихва. Това е розова обич.

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички -
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерня погледа и празника.
Да ти присядат глътката и залъка.
А в нощите, в които му е празно -
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича - ала само тялото.
да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
да му подхвърлиш ключа на победата.
И кротко да го милваш през решетките
(когато е дошъл да те разгледа...)
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек. И не заплаче.
Веднъж сълза отронил - е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

Красиво е написано и все пак е от онези неща, които звучат "дълбоко", а всъщност са пълна глупост.
Не обичам всеки добър човек. Обичам един-единствен и да, естествено, че е добър, за Бога. Кой обича лоши? Кой обича мазохистично? Никой. Поне не човек, който се цени.

[ShtrudeL]

Красиво е написано и все пак е от онези неща, които звучат "дълбоко", а всъщност са пълна глупост. хм, no
Не обичам всеки добър човек. Обичам един-единствен и да, естествено, че е добър, за Бога. Кой обича лоши? Кой обича мазохистично? *le me* Никой. Поне не човек, който се цени.

И се ценя доста.
Всъщност темата е сложна за обяснение май.