- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Болна от любов !
Здравейте,за първи път се осмелих да пиша за това във форум,но вече няма на къде.Дано имате търпение да го прочетете цялото,защото наистина имам нужда от помощ. На 15 съм и миналата година се преместих в ново училище.В началото не се интересувах много от новите си съученици.Предпочитах да излизам с хора от квартала(които пушат трева и се друсат). И за да мога да бъда част от компанията - аз правех същото. Преживях много неприятни моменти с тази компания,за малко да умра,че и по-лошо.Депресирах се,затворих се в себе си...След месец,два започнах да си общувам с хора от моя клас.С едно симпатично момче се сближихме доста.Излизахме няколко пъти,като аз бях наясно,че той си пада по мен.Скоро и аз започнах да го харесвам.И така станахме гаджета.Вече не се чувствах толкова депресирана,започвах да го харесвам все повече и повече,той ме правеше много щастлива.Минаха около два месеца откакто ходим, а аз вече бях влюбена в него.Чудех се как така стана,по принцип съм доста студен човек и не се привързвам лесно.И преди съм имала няколко връзки,пък такива чувства за пръв път изпитвах.Аз направо се бях вманиачила по това момче,ядосвах се като вечерно време не ми пишеше по скайп.И много много го ревнувах. Един ден заради тая ревност се изпокарахме,после се сдобрихме,но вече не беше същото...И след няколко дни,той каза че няма смисъл да продължаваме.По-гадно не съм се чувствала.Сутрин едвам ставах и отивах на училище,в час само поглеждах към него.Чаках с нетърпение последният звънец,за да мога да си отида вкъщи.Пусках си тъжни песни и плачех всеки ден(като по филмите). Пред хората гледах да се държа нормално,колкото можех.
Ето,че не мина много време и той ми писа.Каза,че му липсвам и още много други неща.Аз разбира се отново полетях от щастие.Много се зарадвах като разбрах,че и аз съм му липсвала(а си мислех,че не му пука за мен). Отново тръгнахме,но той се държеше ужасно тъпо. Не искаше от класа да разберат,че пак сме заедно,трябваше да се срещаме тайно в някой коридор или в тоалетните.Накрая спряхме и там да се виждаме,а аз отново почнах да страдам за него.Опитах се да оправя нещата,но той не ми обръщаше внимание.И ето пак се разделихме,този път дори без да си кажем.Направо се сринах,чудех се на тъпата си глава - как можах да се влюбя толкова много?
Вече към края на учебната година аз отидох на гости на едно друго момче от нашия клас.Говорихме си,беше ни скучно и взехме,че се напихме(доста глупава идея). Отидохме на леглото му,почнахме да се натискаме.На следващия ден се видяхме пак и така аз тръгнах с него.Тогава един познат отишъл и казал на момчето,в което съм влюбена.Той още същия ден ми се обади и си говорихме много.Каза,че се чувства зле като съм с друг,че му пука за мен и така нататък.Разделих се другото момче,а той замина на почивка. И ето сега се върна и отново сме заедно,а аз се измъчвам.Страх ме е,че пак ще стане нещо и ще се разделим.Освен това мисля непрекъснато за него.Виждам,че и той ме обича,но аз го обичам УЖАСНО много.Може би повече отколкото той мен ?
Искам,наистина искам да скъсам с него и да си живея живота,но как да го направя,като знам колко ще ме боли после ?Или да продължа да съм щастлива с него и да оставя всичко на произвола на съдбата ? Моля дайте си мнението.
За 15-годишна си доста инфантилна.
Налягай си парцалите и гледай поне учебната година да изтикаш с прилична оценка, че за друго нямаш акъл още.
Аз не успях да разбера с кой си и кой искаш, но ми прави впечатление че малките много сериозно държите да имате всичко на момента, и ако може в повече. Спокойно, света още не е свършил (остават още има няма още 4 месеца).
Като не искаш да си с някой - късай. Ако ти липсва мъничко после - това е нормално и не трае дълго, не е причина за "май сбърках, искам да сме отново заедно" още на другия ден.
Ех,направо нямам думи.Събираш се с някви наркоманчета,пиеш,а си на 15 ?*лошо,много лошо*
Много сте ми интересни ,как един ден искате едно нещо ,а на следващия е съвсем друго.То е присъщо за децата,ако питаш мен.Ако го обичаш ще се бориш,но вашото не е точно връзка ,а мазохизъм от твоя страна.Как може да търпиш подобно отношение,да се криете ,да не се виждате ,далеч от любов е т'ва.Нещата едва ли ще се развиват в хубава посока,ако питаш мен.Мисли за училище ,сега.
Последно редактирано от balu4ka : 09-11-2012 на 06:27
Защото когато затворя очи, виждам само теб...
http://www.youtube.com/watch?v=5VtsT...eature=related (music)
Аз пък не виждам чувства от негова страна - при най-малкото нещо "късаме". Вместо да се борите и да преодолеете този етап от връзката ви.
Иначе е нормално нищо да не е както първия път.
И не очаквай да има промяна. Ти винаги ще си такава, която ще се притеснява да не би той отново да те зареже. По - добре го зарежи и не му позволявай повече да те разиграва.
Да живееш в страх да не те зареше?! Та това не е живот. Разбирам, че изпитваш силни чувства, но не можеш да позволяваш на хората да си играят с теб. Днес е с теб, утре не е. Имай повече уважение към себе си. Съсредоточи се в ученето и без това учебната година започва след по-малко от седмица. Не се занимавай с глупости.
Поговори с него и се изяснете - какво искате от тази връзка, кога и къде ще се виждате, ще си пишете ли всяка вечер в скайп, ще се виждате ли с други и въобще всичко, което те интересува за тази връзка. Чрез този разговор ще разбереш много за него и отношението му към теб и ще прецениш дали има смисъл да се занимаваш с него. Ако решите да останете заедно, не възлагай големи надежди и виж накъде ще тръгнат нещата.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Как да мисля само за училището,та ние сме в един клас...А относно наркоманчетата - винаги ще съжалявам,че съм била с такива хора.А той не е такъв,не се прави на интересен като другите.Аз затова толкова държа на него.
Не го мисли толкова. Не се тормози просто бъдете заедно и му имай повече доверие. Ако има проблем седнете и поговорете само двамата и му кажи ,каквото мислиш.
to feel your pain, you feel mine
go inside eachothers minds
just to see what we'd find .. ♥
soulless![]()
" за малко да умра,че и по-лошо "
Кое е по-лошо от това да умреш ?
Още нямаш нито качествата,нито потенциала,нито идейно-мисленото развитие за здрава и стабилна връзка.Както искаш ме разбирай...И...сама си прави изводите.
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЧОВЕШКО.
ДА МРАЗИШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЖЕСТОКО.
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ МРАЗЯТ Е ВЕЛИКО !!!
Момиче, ти самата не знаеш сърби ли те или те боли, а очакваш съвети от нас.
Ние как да знаем той какви чувства има? И двамата се държите като деца, каквито сте всъщност.
Спокойно, ще оживееш и без него. Да, факт, кофти ще е, защото сте в един клас. Обаче света няма да спре да се върти.
Моят съвет е да прекъснеш интимните си връзки и с двете момчета. Започни на чисто. Имаш нужда от това.
Какво е по-лошо от смърта?
Така, по темата. Ти си една малка тъпа 15-годишна лигла, която си мисли, че знае какво е любов и обича ТОЛКОВА УЖАСНО МНОГО след 2-3 месеца връзка. Второ въобще не знаеш какво искаш, уж си влюбена в него, късате, страдаш, пак сте заедно в ''тайна връзка'', късате пак, пак страдаш, отиваш в някакъв друг, напивате се, правите секс и ъъъ..тръгвате? , след това късате и пак тръгваш с ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА СИ и ни питаш дали да го скъсаш или да продължите да сте заедно. Казвам ти го пак, тъпа малка пикла си. 15 годишна ще ми говори за любов, майко мила.
Вземи се стегни, защото въобще ама въобще не знаеш какво е любов, какво е да загубиш любов и какво е да страдаш от любов.
След годинка-две-три като узрееш и като се осъзнаеш, пак ще ни говориш.![]()
Последно редактирано от bijou : 09-12-2012 на 17:09
Ако обичаш някой, заради красотата му, не е любов, а желание!! Ако обичаш някой, заради интелигентността му, не е любов, а възхищение!! Ако обичаш някой, защото е богат, не е любов, а интерес!! Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов... трябва да знаеш да обичаш без да губиш нищо в замяна...
Пий един нурофен и ше се оправиш.
Да бе хора,разбрах - малка съм още за тези неща.Но какво да направя,обичам си го.Вече само той може да ме накара да се усмихна.Какво ли не пробвах...Излизах с новите си приятели,със семейството,а онзи ден похарчих цял куп пари в мола.И нищо!Само като съм с него се чувствам щастлива.
Абе на мен ми е по интересно друго - кое е по лошо от смъртта? Авторке я ни просветли по тая тема, другото е лесно - вманиачила си се и го обличаш в дрехите на "обичам те". Скучно ти е и се чудиш с кво да си запълниш ежедневието. Малка си още.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Ами това,което съм написала за смъртта е доста дълга история.Няма нужда да разтягам локуми сега. Освен това,не съм седнала да пиша от скука,а защото не желая да говоря с никой познат за този мой проблем.Преди два месеца споделих на една приятелка и изобщо не се почувствах по-добре...Всички казвате ''малка си още''. И какво от това ,като аз се измъчвам всеки ден.Вече и вкъщи забелязват,че не съм на кеф,питат ме какво ми е...
Ми..сподели с вашите, примерно. Ся ако ми излезеш с номера, че на тях не казваш нищо щото еди какво си...
Ъхъ, малка си. Измъчваш се, щото сама си го правиш да ти е гадно. А тва се случва, щото не знаеш как да си оползотворяваш времето и по какъв начин да се справяш с поривите ти на емоционална нестабилност. А това пък следва от нежеланието ти да се развиваш, предпочитайки да смачкаш всичко, да го хвърлиш в коша и да кажеш "Готово, не ми е по яко".
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House