РЕВНОСТ- КАКВО НИ ПРИЧИНЯВА ТЯ

[sexblqn]

Разбирам желанието ти да помогнеш, но пак ти казвам, че според мен човек ако не иска да си помогне сам, колкото и да чете теми из форуми, няма да направи нищо. Ти самата 3 години си търпяла тоя тормоз? Замисли се колко ти е взело това, колко е било гадно, колко ти е било тежко? И защо не се отърва по-рано, когато видя на къде отиват нещата?!
От теб си зависи, затова не мога да съжаля момичета като теб. Сами сте си го направили.

Аз мисля, че се нуждаех от малко помощ , за да избягам от тормоза, защото при мен определено той нямаше как да се промени. Когато я получих тази помощ се изнесох за два дена и не съм поглеждала повече назад. Сега не бих си причинила подобно нещо в никакъв случай, но тогава не знам какво се случваше...........

[sexblqn]

ъъ защо се говори само за жените като жертви? Авторке, не си ли се замисляла, че има и жени, които се качват на главите на ъъ мъжете си от ревност?

Нямам нищо против и мъжете да си споделят проблемите. Просто аз съм жена и споделям моя лош опит и случки на мои приятелки. Ако някой мъж има какво да каже по темата да заповяда. С удоволствие приемам всички гледни точки.

[marilyn]

Аз мисля, че се нуждаех от малко помощ , за да избягам от тормоза, защото при мен определено той нямаше как да се промени. Когато я получих тази помощ се изнесох за два дена и не съм поглеждала повече назад. Сега не бих си причинила подобно нещо в никакъв случай, но тогава не знам какво се случваше...........

Няма да спорим де. Вие си знаете. Дано на повече хора им дойде акъла.

[cyclops]

Горе долу се постарах да изчета всичко. Няма да се повтарям. Искам само да добавя, че за мен ревността не е равна на обич. Или по-точно когато ревнуваш не означава задължително, че обичаш. Там надделява и чувството за собственост. Без да уточнявам, че това прави другия нещастен.

Една от основните грешки, които се допуска в една връзка е, че не се поставят граници от самото начало. Ако го накараш да свикне с факта, че той ще те командори и ще ти казва с кой и кога ще излизаш и какво да правиш това си е чисто твоя грешка. Била съм във връзка, в която той ме ревнуваше много и стигнах до това заключение. От тогава изпитвам ужас от ревност. Ако пък някой е решил да изневери винаги ще намери начин. Ревността само може да отблъсне човек.

[sexblqn]

cyclops сподели с повечко подробности за нещата, които са ти се случили ако за теб това не е проблем. Това е идеята на темата все пак. А може и за някоя приятелка със злощастен опит да разкажеш, нямам против.

[chushkopek]

Ок, аз съм съгласен, че понякога ревността се превръща в болест и единсеното нещо, което може да се слувчва в една връзка "заразена" от тази болест е да става по зле.

Но нека да погледнем от другата страна на монетата. Може ли на един човек да му дадеш пълна свобода, колко от хората са готови да я понесат ? Ако един човек не ти показва от време на време, че те ревнува и си важен за него, ако не ти се обажда да пита с кой си, къде си и т.н... няма ли в един момент да се почувстваш така все едно на тоя човек му е все едно какво правиш и с кой ?..... в края на краищата има ли такъв човек, който да не иска половинката му да му показва, че му пука за него, че се интересува от него и че един вид си "брани територията" ?

Според мен ако дадеш пълна свобода на един човек в една връзка, рано или късно тая свобода ще се превърне в совобидия. Смятам, че щом човек е във връзка то трябва да му се напомя от време на време, че е във връзка пък било то и по някои мааалко по-грознички начини.... дано да бъда разбран правилно

Изключително добре казано....
@Щтрудел, и като не го показва кво? То ще продължи да го гложди отвътре и така до кога?

[ShtrudeL]

@Щтрудел, и като не го показва кво? То ще продължи да го гложди отвътре и така до кога?

Докато не се 'излекува' самичък... или не се 'разболее' още повече. ТеЗ неща те правят нещастен в какъвто и стадии да си.

И не съм съвсем съгласна за това, което каза Oy7ofCon7roL. Не съм съгласна за това със свободията. Именно тогава човек може да покаже, че въпреки, че има тази свобода, държи на човека до себе си и не се възползва от нея. Казва 'Да, мога да бъда с всеки друг, но искам теб.'. Т.е... човека до теб, давайки ти тази свобода (която по принцип всеки има, но си внушава самичък, че губи) не те кара да се чувстваш принуден да не правиш еди какво си. А ако се чувстваш така, понякога се получава обратното действие на нещата - правиш обратното на това, което са ти казали, защото е забранено и т.н.
Ревността е приятна, ако е закачлива и шеговита. И т.е. ти самичък му показваш, че не искаш друг човек... че не той те кара да казваш 'да, разбира се, че не искам друг..'...

[sexblqn]

И не съм съвсем съгласна за това, което каза Oy7ofCon7roL. Не съм съгласна за това със свободията. Именно тогава човек може да покаже, че въпреки, че има тази свобода, държи на човека до себе си и не се възползва от нея. Казва 'Да, мога да бъда с всеки друг, но искам теб.'. Т.е... човека до теб, давайки ти тази свобода (която по принцип всеки има, но си внушава самичък, че губи) не те кара да се чувстваш принуден да не правиш еди какво си.

В това е истината! За да покажеш, че заслужаваш доверие, първо някой трябва да то го гласува. Нали знаете "Пусни птичката на свобода и ако се върне значи те обича".

[SisiStrange]

Аз пък не харесвам идеята с птичката и свободата. Да, това е вярно: Ако човек те обича достатъчно, колкото ще свобода да му дадеш, няма да иде да си намери друг/а. Само че тези неща важат и в случай, че има някакви правила помежду ни. Не мисля, че трябва специално да му тествам доверието с разни глупости, за да се води, че съм свободна. Нито искам да се дразним помежду си. Ние сме си развили една симпатична система, в която всичко се обсъжда и си знаем какво дразни другия - съответно не го правим. Едно е да имам стар приятел, с когото си се виждаме и се познават. Друго е да хукна по срещи с други момчета и ако той има проблем с това, значи е ревнив. Знам, че на мен отвътре би ми било тежко, ако той се държи така с мен - следователно и аз не го правя. Тези проблеми в една обикновена връзка без патологии се решават набързо с говорене. Иначе стават каши.

Относно идеята ти за криене на такива чувства, Щруди:

Не знам дали съм разказвала тук този случай, но бившия ми (който сега ми е още добър приятел) е цветар и постоянно общуваше с други цветари от един форум на тази тематика. Та много често си говореше с едно определено момиче. Ама тая Деси беше навсякъде. Звънят си, споделят си растителни подробности, говореше за нея като за второ гадже. Та, естествено аз отвътре кипях като гейзер и си представях някаква страшна мацка, решена да го свали. Но нали съм горда и гледам да крия, че ревнувам, щото така трябва, дума не обелвах. Хора, по едно време кошмари сънувах на тая тема. И един ден ме заведе на форумна среща. Отидох нагласена, готова за мълчалива, лицемерна, женска война и то к'во се оказа? Деси била на 35-40 години със семейство и деца. Хаха. Та, оттогава като имам проблем и нещо ме тревожи, на секундата си казвам. Нека за малко прозвуча тъпо и параноично, ама пък после ми пада камък от сърцето като го чуя какво мисли той по въпроса и няма нерви/глождене/каквото и да е. Той прави същото.

Ревността не е болест, освен ако не е стигнала някакви катастрофални размери. Тя си е нещо нормално между хората, не само между влюбени, а и между приятели, роднини също. Въпросът е човек да гледа трезво на нещата и да не ги крие, а да им намира решение.

sexblqn, твоят бивш е бил болен човек, но не от ревност, а от комплекси, от някакви параноични подозрения. Такова нещо не можеш да победиш ни с говорене, ни с действия, с нищо. От такива хора човек трябва да се пази.

[Oy7ofCon7roL]

И не съм съвсем съгласна за това, което каза Oy7ofCon7roL. Не съм съгласна за това със свободията. Именно тогава човек може да покаже, че въпреки, че има тази свобода, държи на човека до себе си и не се възползва от нея. Казва 'Да, мога да бъда с всеки друг, но искам теб.'. Т.е... човека до теб, давайки ти тази свобода (която по принцип всеки има, но си внушава самичък, че губи) не те кара да се чувстваш принуден да не правиш еди какво си.

Абе заеби тия глупости и клиширани фрази от рода на "дай на човека свобода, а той ако те обича сам ще се върне при теб" глупости са тва разбираш ли, човека не е устроен така

Ако не си разбрала досега, да ти кажа, човека е страшно нещо. Колкото повече даваш на някой, той ще иска все повече, ако на някой нещо му липсва при един, той ще го намери при друг просто така сме устроени... на 100 човека 1 няма да е така. И никъде не съм казвал да принуждаваш някой да прави неща, които той не иска, щом той в във връзка би трябвало сам да знае кое би и кое не би трябвало да прави или с други думи щом има връзка с някой трябва да се държи така все едно има връзка, ако не се държи така аз лично няма да се поколебая да му напоня, разбираш ли ме ?

Ся щот да се правя на много демократичен дай да си пускам приятелката да ходи наляво надясно с разни бивши и с хора, които не познавам пък да разчитам, че няма да се наака в някой момент.... все едно нз как стват работите
не казвам, че не бих я оставил да излезне с някой бивш или някви нейни си приятели. Да излиза от време на време щом иска, но почне ли да прекалява веднага ще я сложа на мястото и

За да покажеш, че заслужаваш доверие, първо някой трябва да то го гласува. Нали знаете "Пусни птичката на свобода и ако се върне значи те обича".

хубай приказки ама само приказки

[sexblqn]

Съгласна съм, че трябва да има споделяне и нещата да са ясни,за да не се получават недоразумения, а когато обичаш разбира се сам си поставяш граници и не правиш неща, които да нараняват човека до теб. За съжаление има хора като бившия, с които не може да се споделя, защото виждат призраци навсякъде, а тогава се започва едно лъгане...... сам започваш да не знаеш какво си излъгал в един момент и се оплиташ. Но те тия хора просто те принуждават да ги излъжеш, защото иначе лошо, така пак лошо и накрая се стига до една не много разумна и културна раздяла............

[Oy7ofCon7roL]

За съжаление има хора като бившия, с които не може да се споделя, защото виждат призраци навсякъде, а тогава се започва едно лъгане...... сам започваш да не знаеш какво си излъгал в един момент и се оплиташ. Но те тия хора просто те принуждават да ги излъжеш, защото иначе лошо

начи толкова си го лъгала, че чак си се оплела в лъжите си, пък полсе се чудиш защо е имало караници и недоверие от негова страна, ами извинявай ама и мен ако ме лъжат до там, че да не помнят вече кво са ме излъгали и аз ще беснея и няма да имам доверие на такъв човек...

[OutlawGirl]

Съгласна съм, че трябва да има споделяне и нещата да са ясни,за да не се получават недоразумения, а когато обичаш разбира се сам си поставяш граници и не правиш неща, които да нараняват човека до теб. За съжаление има хора като бившия, с които не може да се споделя, защото виждат призраци навсякъде, а тогава се започва едно лъгане...... сам започваш да не знаеш какво си излъгал в един момент и се оплиташ. Но те тия хора просто те принуждават да ги излъжеш, защото иначе лошо, така пак лошо и накрая се стига до една не много разумна и културна раздяла............

Абсолютно съгласна съм, за съжаление и при мен е така и това просто влошава нещата...Първо той мрази лъжата, но ако му кажа истината избухва. Омекотявала съм истината доста пъти, съжалявам, че се е налагало да го правя, но не ми е оставял друг избор.

Относно това, което написа SisiStrange, мога да го коментирам по следния начин. Ревнивият не страда, заради това, което вижда, а заради това, което си представя.

[SisiStrange]

^ Много зависи от ревнувания.

[sexblqn]

Абсолютно съгласна съм, за съжаление и при мен е така и това просто влошава нещата...Първо той мрази лъжата, но ако му кажа истината избухва. Омекотявала съм истината доста пъти, съжалявам, че се е налагало да го правя, но не ми е оставял друг избор.

Аз в началото се мъчех да казвам истината, но ставаше много лошо както при теб, в последствие смекчавах нещата, но и това не помогна, докато в един момент ми писна от скандали и спрях да споделям каквото и да било или лъжех, когато знам, че болната му фантазия ще роди някоя простотия. така в един момент спряхме да комуникираме въобще и естествено връзката ни от самосебе си се разпадна

[GiveMeLove]

В днешно време всичко се изврати.. Жените са курви, момчета ги е страх и така.. Нивото на мъжете е с пъти над това на жените.. Дори откъм гледна точка на хигиената.

Думите са на жена, майка на момче, която ходи в салона, в който ходя аз - жена с пари и класа, за да го казва, значи има защо.. )

[sexblqn]

GiveMeLove не си съвсем прав- поне според мен. Има ги и двете крайности и докато обществото ни се възхищава на персонажи като Митьо Пищова и Златките всичко ще продължава да се извращава все повече и повече. За съжаление свестните хора се изнесоха от България, а малкото, които все още не са, рано или късно ще го направят, защото ще им омръзне да се борят с вятърни мелници и нашата мила родина ще се превърне в ..............
Днес Джоко Росич в интервю каза , че българите се били срамували от историята си (чел в нета как българи от чужбина плюят страната ни). Не е така не се срамуваме от историята си- гордеем се с нея, срамуваме се от настоящето си и сме загубили надежда за бъдещето................ ЖАЛКО

[OutlawGirl]

Не е така не се срамуваме от историята си- гордеем се с нея, срамуваме се от настоящето си и сме загубили надежда за бъдещето................ ЖАЛКО

Много точно казано.

[fenkaaa]

Обичам приятелят си,но не мога да отрека,че и той е от графата "ревнивци".Сякаш повече показваше ревността си преди,просто в компанията ми почти винаги има момчета,а в неговата няма момичета и той се дразни от този факт и постоянно сравнява едното с другото.Е,аз какво съм виновна,да не излизам с приятелките си,само защото по някое време при нас ще дойде и някое друго момче? От скоро се поспря малко със по-големите сцени на ревност,явно защото просто разбра,че няма да е неговата,но все пак всеки ден се заяжда,че съм отивала при този и при онзи,че пак съм излизала с приятелките ми,които ме водели по мъже и т.н А да не говорим що за чудо беше,докато отиде по морето за 1 месец,но моето не е чак толкова тежко,преодолява се.

[GiveMeLove]

Абе каквото и да говори за България, това си е нашата родина.. Аз си я обичам, ако хората са по-добри и заедно се борят, можем да постигнем много.. Жалко само, че това никога няма да се случи!

[sexblqn]

Обичам приятелят си,но не мога да отрека,че и той е от графата "ревнивци".Сякаш повече показваше ревността си преди,просто в компанията ми почти винаги има момчета,а в неговата няма момичета и той се дразни от този факт и постоянно сравнява едното с другото.Е,аз какво съм виновна,да не излизам с приятелките си,само защото по някое време при нас ще дойде и някое друго момче? От скоро се поспря малко със по-големите сцени на ревност,явно защото просто разбра,че няма да е неговата,но все пак всеки ден се заяжда,че съм отивала при този и при онзи,че пак съм излизала с приятелките ми,които ме водели по мъже и т.н А да не говорим що за чудо беше,докато отиде по морето за 1 месец,но моето не е чак толкова тежко,преодолява се.

Няма лека ревност, ревността си е ревност и толкова. Ако човека не се осъзнае на време и и позволи да го превземе се озоваваш в нашето положение