Моята борба...

[OutlawGirl]

Постоянно виждам някви ретарди, които са щастливи и започнах да се чудя какво ми има на мен, с какво са повече от мен и защо не мога да бъда и аз щастлив?
В последно време се завъртяха няколко свестни момичета, които обаче игнорирах и прогоних, защото не ми пукаше, предпочитах да се наливам с водка, да перкам амфети и кристали, както и да си избивам комплексите върху хората, които нищо не са ми направили. Толкова ми е изветрял мозъка, че просто не съм си с моето съзнание, някви халюцинации, чувам разни неща, станал съм супер агресивен, краен и не ми пука общо взето за нищо, нито университет, нито момичета... нищо. Казах на най-добрата ми приятелка, че ще я пребия и изнасиля...развалих си отношенията с много хора. Единствената ми утеха е в свнщините, простотиите и антисоциалните прояви, но това не променя факта, че се чувствам нещастен и самотен.
А преди не бях такъв, бях щастлив, добър във всичко, с което се занимавах, държах се добре с хората, спортувах (дори професионално се занимавах със спорт преди), бях влюбен, отнасях се с момичето като с принцеса, бях по-щастлив от всякога...бях шибан рицар в 21ви век!
Просто исках да си излея душата, докато чакам да дойде поредната вечер, в която ще се пръсна и ще ми е хубаво...поне до сутринта. : )

Стегни се за Бога! Млад си още. Тепърва ти предстоят истински проблеми и тревоги. Надявам се това да те успокоява. За момента мога само да ти кажа да замениш бившата си с някоя по-добра, а приятелите ти биха те разбрали, ако наистина държат на теб.