Тъжно...

[nepowtorima]

За бога.. тя парадира със страданието си.
Първо започва да говори как когато баща и починал и го видяла в кафявия ковчег легнала при него. - окей ама тва не е ли показност. Може да си го запази за себе си. После казва как загубила и втория си баща и как майка и ходила на гроба му често, а на баща и веднъж годишно. И изтъква колко много е преживяла и един вид се е изправила на краката си, а после показва цинични знаци и се чувства много горда с целия си измъчен житейски живот.
Добре ама колкото и да си добър и да искаш да помогнеш.. точно на това същество ще ти е адски трудно.
Шруделче и все пак какво ти разказа тя. Добави ли още неща към всичко, което и се е струпало. И според теб дали сега и е олекнало като си и обърнала внимание и дали няма да почне да се самосъжалява и да се тръшка още повече.
Каквото и да направи няма да върне баща си.

[ShtrudeL]

Шруделче и все пак какво ти разказа тя.

Разказа ми доста, но не мисля, че е уместно да казвам.
Само ще кажа, че ме изумява нечовечността на повечето писали. Все едно да окажеш някакъв вид помощ е нещо лошо, или тежко.
Дори и да дразни супер много с начина си на 'скърбене', какво пречи да й се помогне дори да не го прави по този начин, макар че звучи тъпо да учиш някой как да тъжи за близък човек..