Отговор в тема
Първо искам да предупредя, че може би ще е малко по-дълго писанието ми и който не иска да си губи времето, нека просто не го прави, и не го чете. Реших да споделя, какво ми се случи днес, тъй като останах доста заинтересована. Пък и ще ми е полезно да чуя някое друго мнение по въпроса. Та... Доста неща ми се насъбраха на глава в последно време и последни дни се разтоварвам докато си тичам из Борисовата. И общо взето всичко си вървеше нормално, докато не реших да поспра на сцената, да почина малко, а и да почета. По едно време се появи едно момче, явно и то си тичаше, беше си спортно облечен, леко потно, доста добре изглеждащо. Та спря се въпросното момче, дойде до мен, подаде ми раницата си и ме помоли да му я пазя докато отиде до тоалетната, която всъщност се намира доста на близо. Изгледах го странно и още преди да кажа каквото и да е било той изтича до там. Аз продължих да си чета, а той след около 4-5 мин. се върна. Взе си раницата, намигна ми и подхвърли "Айде един спринт до лилиите, да те видя колко спортна натура си?" Засмях се, отказах му културно, пожелах му хубав ден и продължих да си чета. След което, той остави някаква брошурка до мен и си замина. Беше свързана с някаква благотворителна цел, за някакво момче (явно спортист) събирали се средства да му се помогне, понеже е болно. И отдолу снимка на въпросното болно момче с момчето, което току-що си замина и прочие. По принцип си падам малко непукист, но прегледах цялата брошура и наистина ме трогна това, което бе написало момчето, което само до преди малко искаше да се надпреварва с мен, хах. После някак вниманието ми се отвлече и спря да ми се чете, всъщност, започнах да си мисля за него. Бе доста симпатичен. Ама какво да се прави си викам, явно си бях изпуснала шанса...Тръгнах си и реших да мина през книжарницата в подлеза при СУ да поразгледам. И качвам се аз на втория етаж и кой да видя там, НЕГО. Забеляза ме, усмихна ми се и се приближи. Представи ми се и започна да се шегува, как това е знак от съдбата, и задължително трябвало да ме заведе да пийнем някой чай някъде. Този път се съгласих. Говорихме си доста, освен симпатичен и забавен се оказа и доста умен, определено нямаше момент, в който си мълчахме. Винаги се намираше, за какво да говорим. Някъде към края обаче каза нещо от сорта "Бях сигурен, че нямаше да се навиеш първият път на предложението ми за спринта!" Аз разбира се го питах, как така е бил сигурен. И той започна да ми ги ръси някакви психологични глупости свързани с това, което учи и прочие. Един вид започна да ме "анализира". Това малко ме издразни, даже доста. То си пролича, тъй като станах доста по остра с изказванията си. И точно тогава той изръси. "100% тезни дни си била зарязана след не много кратка връзка, от някого, защо не поговориш с мен затова?" Мен вече в повече ми дойде това. Мразя да говоря с когото и да е за толкова лични неща, камоли пък с човек, когото познавам от около час два. Пък и вече бях доста изнервена. Благодарих за компанията. Взех си нещата и си тръгнах. Обаче...въпреки това някак почувствах, че има някакво привличане между нас. Странно, но не спирам да си мисля за него. Начина му на говорене, мимики, жестове, всичко. Брошурката все още е в мен, на нея го има номерът му. Чудя се дали да се обадя сега, или да изчакам няколко дни? Едва ли е останал с много добро впечатление от последната ми реакция. Какво да правя? Как да подходя? Някакви идеи и предложения..?
Реши какво искаш и действай спрямо решението си.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Преспи вечер-две да ти се изясни,както са казали хората,и чак тогава евенуално го потърси.Нищо не губиш.
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЧОВЕШКО.
ДА МРАЗИШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЖЕСТОКО.
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ МРАЗЯТ Е ВЕЛИКО !!!
Обади се, кажи защо си се издразнила и му се извини, като вметнеш нещо от сорта, че не си искала да го обидиш или така нататък. Можеш после да го поканиш да се поразходите отново някъде и така нататък. Не виждам кое трябва да те спира да си с него или поне да опиташ, когато го харесваш.
Звънни му тези дни, историята е сладка
Не мога да разбера за какво трябва да действаш толкова импулсивно.
Хубаво, почнал е да те "анализира" и е прекрачил малко границата.
Вместо да му обясниш, че ще сгази лука, ти си станала и си си тръгнала?
Толкова ли не можа да му обясниш, че не е уместно или не ти харесва?
И сега искаш да му се извиняваш и да се връщаш при него?
Въобще, к'во искаш?
Ебаси настроенията, ебаси нещото.
Ами ако наистина имаш някакви симпатии към него и би искала да се видите отново, просто му звънни. Кажи му коя си, и че си постъпила малко инфантилно и че би искала да се видите пак. А ако той не иска, поне ще знаеш, че си опитала.
Елементарно. Искаш да го видиш - звъниш (евентуално се извиняваш и прочие), не искаш да се виждате - траеш си
Правиш мизернигрешки като да иска да се втъщаш при него след като е прекрачил някфа ганица
Хм, интересна сутуация и история. То е ясно, че си се развълнувала от случката и ти е останал в главата, така че мисля, че няма да е лошо да му се обадиш. В край на сметка, ако при втората среща се случи нещо, което не ти се нрави и много те подразни, то просто няма да излизате повече. А кой знае, може да се получи нещо много хубаво и красиво, да си допаднете и да забравиш нещата, които не са ти харесали от дена на запознанството, защото ги компенсират хубавите качества на момчето. Не знам, може да се случи всичко. Пробвай се, не губиш абсолютно нищо.
Всъщност, проблемът не е никак във въпросните настроения. Аз просто съм доста импулсивна по принцип. А и наистина в близките дни приключих една не много кратка връзка и в момента се опитвам да се отърся от всички ненужни емоции, понеже ми изиграват лоша шега. Станалото с това момче, може би бе някаква защитна реакция, или пък може би се уплаших малко. Не знам, честно. В подобни ситуации предпочитам да съм малко по-хладна, защото за момента не съм видяла нищо хубаво от това да съм по-мекушава и емоционална. Умея да се извинявам и бих го направила, да. Не ми е виновен за сегашното състояние, определено. Бих искала да се опитам да задържа някакви контакти с него, допада ми доста.Първоначално написано от FuckedUp
Зелената слушалка.
След като искаш да продължиш да се виждаш с него и той ти е оставил някакви негови координати за да се свържеш с него - действай! Ти сама признаваш че си реагирала остро и че това е част от характера ти. Аз мисля, че е нормално да действаме импулсивно когато някой, с когото току-що сме се запознали разкрива толкова много за нас и това всъщност се оказва реално факт. Според мен това е нещо като механична реакция, защото по една или друга причина това ни кара да се чувстваме уязвими. Сега щом вече си решила какво искаш, просто му се обади и ако се опасяваш какво си е помислил след последната ти реакция просто му обясни защо се е случило така и сподели, че искаш да се срещнете отново.
Тоя много планувано го играе. Сигурно си му подсказала по някакъв начин (а може и да те познава задочно) и се е опитал да те впечатли, предполагам, че много познава нещата. Малко ги е насилил, но е търсил бързо да се сближи с тебе и да ти избута чувствата пред разума. Не е постъпил много умно, но има голяма вероятност просто да е искал да ти привлече интереса.
Ма аз честно казано бих го карал предпазливо с такъв човек. Пробвай се.
Бтв, на брошурата за момчето има ли СМС номер за помощи?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Плюс, че ти се е представил, пошегувал се е и те е поканил. Има топки, браво.
Минус, че се прави на голям анализатор. Безкрайно е дразнещо, съгласна съм.
Сложна работа.
Що не му звънниш, не се извиниш за рязкото поведение и не му дадеш шанс? А ако продължи да се прави на пич, винаги можеш да го отрежеш.
Елементарно. Искаш да го видиш - звъниш (евентуално се извиняваш и прочие), не искаш да се виждате - траеш си
+
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Едно нещо не разбирам на хора като теб, авторке. Защо си мислиш, че всеки конкретно се интересува от твоя живот? Всичко се приема лично - целият свят около твоята персона ли се върти? Момчето просто си прави изводи. Да не би да е търсил твоето минало чрез досие на ЦРУ? Моля ти се.. човекът ти се представя, прави първата крачка, допадаш му, но в същото време си готова да го изядеш цял, задето те питал 2-3 неща, които ти приемаш твърде навътре. Звънни му, но не таи много надежди - ако момчето има самочувствие горе-долу като твоето, спокойно ще ти каже гледай си работата заради детинското ти поведение. Един трезво мислещ човек ще се опита да обясни къде се крие проблемът, а не да се сопва все едно кой знае какво е станало.
Прощавам, но не ЗАБРАВЯМ.
Eхе, ама чакай малко... Ето и ти се опитваш да анализираш нечии действия. Къде аз съм казала, че всеки се интересува от иначе толкова скромния ми животец? Или пък, че всичко се върти около мен? Пълни глупости. Споделих факта, че ме се издразних на това, че започна да навлиза прекалено надълбоко в същността и живота ми толкова скоро. А дори и да се познавахме малко повече, какво му дава гаранция, че това което прави на мен това ще ми бъде приятно? Пък и далеч не съм му налетяла така, както ти го приемаш. Просто по-остро отговорих, че това не го засяга и не мисля да го обсъждам точно в момента с него. Детинско ли звучи, хах? Какво повече трябваше да кажа? Да започна да хленча, да се оправдавам и да обяснявам какъв ми е проблемът ли? Според мен това моето беше може би една нормална човешка реакция. Виж, това той как я е приел, не знам. Точно затова и пуснах темата...
Виж, аз не крия никъде, че обичам да анализирам. Точно затова искам да защитя момчето, защото използва подход, подобен на моя. Това, че питаш за нещо, не значи винаги, че искаш да засегнеш някого - понякога го правиш, за да му помогнеш, но го нараняваш без да се усетиш. Отсреща си мислят, че си хладнокръвен идиот, който се дразни с хората, а ти се чудиш какво е станало. Точно затова искам да ти кажа, че момчето не иска да се бърка надълбоко в живота ти, просто иска да те опознае малко и да помогне, ако се наложи. И отделно, искам да знаеш, че един мъж ако ВЪОБЩЕ не те анализира, това значи, че му е през *** за теб. След като попрочетох малко от икономическата литература на сестра ми, мога да ти кажа, че едно от най-важните неща, които научих, е точно това - човек трябва да рискува. Въпросът е да уцели момента, когато рискът би бил оправдан, а да не цели на сляпо. ТИ решаваш дали би предпочела да си с човек, на когото му пука за теб, или предпочиташ лесните забавления. Не съдя нито едните, нито другите, това си е твой избор. Не си длъжна и да приемаш моята истина, тъй като тя си е МОЯ, а това респективно означава, че не е задължително да е твоя. Просто се опитвам да ти помогна. Успех все пак. За мен е неоснователна причина да отрязваш някого преди да го опознаеш поне малко. Излезте 2-3 пъти още, може пък да излезне нещо. Успех!
Прощавам, но не ЗАБРАВЯМ.
+1
Заслужава си да му звъннеш.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
