- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Сривам се психически
Разбирам напълно реакцията ти,и ти си по-емоционален и чувствителен човек като мен и търсиш справедливостта.Един ден всеки си получава заслуженото.В природата има баланс и съм убедена,че рано или късно всеки си плаща за злините,които умишлено е сторил.
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЧОВЕШКО.
ДА МРАЗИШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЖЕСТОКО.
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ МРАЗЯТ Е ВЕЛИКО !!!
Не приемай лично това, което ще изпиша надолу, просто малко ми дойде до гуша вече от карми и прераждания.
Един шибан живот имаме, бе, хора! Един единствен, всеки от нас. И капка справедливост няма да ви се спусне от небесата, ако сами не се борите за нея. Никой няма да върне изгубените животи, никой няма да поправи преебаните съдби. Животът е черен, гаден, гнусен, жесток, каквито лайна сме и ние, хората. На никой от вас няма да му е през хуя, че някой си е получил заслужените шамари, липса на свобода или лишение от живот. Тва е една жалка компенсация за нещастията, които по стечение на обстоятелствата ни сполитат. Нито на някой от вас ще му е през хуя, че там някъде вселената уж ще се врътне, да ви донесе бъдещо щастие, за несполуките, които сте изтърпели. Нито пък ще ви е през хуя, че в отвъдното ще са ви мирни душите. Никой няма да промени миналото, никой няма да ви изтрие нещастията, никой няма да заличи това време. Жаждата за справедливост е водена от собствената ни ярост и страх, както и жалкия ни опит да предотвратим неправдите. Но хората сме измет, затова никога няма да има съвършен мир или справедливост. Кво като някой си получи заслуженото? Мислите ли, че това ще ви изтрие сълзичките на другия ден, като усетите, че животът тече, че сте на същото дередже, че случилото се действително се е случило и, че всичко си е ебало майката? Ще носите същите белези, които и вчера сте имали. И най-тъпото е, че вместо да се вземете в ръце и да вложите всичките мизерни усилия, на които сте способни, за да предотвратявате нежеланото, се криете от страх зад фалшивите ви убеждения за вселенска хармония. Пикая ви на пустата хармония и универсална правда, която ви упоява и ви превръща във бездейни страхливци. Цялата долнопробна идея е породена от страха, които неуспешно ще се опитвате да изкорените, като си поставяте житейските представи в една подредена рамка, която съществува само в собствените ви илюзии. Щото като си отвиете завивките, станете от леглото и се изправите отново пред живота, със всичките му злини, отново ще ви омекват коленете и ще ви отлитат ангелите пазителчета като уплашени малки момиченца. А после, като ви се стоварят реалните проблеми, ще сте също толкова сринати, разграбени и обезсърчени, колкото всеки друг жалък човечец. Ще си ближете горко раните и ще се питате защо. Ще се чудите как така ви е напуснала завчас вярата ви и ще се лутате в търсене на смисъл. И така пак, и пак, и пак, докато се криете свити на пашкул от реалността. Ако си цените живота, ако си цените щастието и ако искате да промените нещата, изправете се майка му стара и приемете нещата такива, каквито са. Борете се, ритайте, хапете и не си давайте най-съкровеното. Нито на миризливите подобия на живот, които се разхождат покрай вас и вземат с пълни шепи от сърцето ви, нито на лъжливите утехи, които ще ви предлагат под формата на житейски "истини". Никой няма да спре да ви удря, докато сами не кажете "Спри!" Сега пиша тоя коментар и си изливам душата. Утре ще изгърмят компютрите и ще изчезнат всичките ми откровения в бездната на миналото, където са ни прекалено къси човешките ръчички, за да бръкнем. Така ще гаснат и свещичките на животите, които гледате около вас и които носите в себе си. Край! Чао! Сбогом! Но, чакайте малко. Ако ви е дотегнало от цинизъм, да си припомним още веднъж, колко сме жалки в действителност. Тея миризливи свещички са ЕДИНСТВЕНОТО, което имате! Да, ще угаснат. Или днес, или след 100 години. Но, докато не се разделите час по скоро с тъпотията и неадекватността си, сами ще духате срещу пламъкът.
Еби му майката, сигурно съм кон с капаци. Сигурно съм за съжаление, че не ви споделям широко скроената духовност. Сигурно и съм заблудена глава, да не се вкопчвам във възвишения смисъл, който сте приютили при убежденията си. Единия живот гледам, реалист съм, атеист, циник и бездушник. Не ви задължавам да ми стъпвате в обувките. Но аз моя живот съм си го сграбчил и ще ви замерям с камъни, ако го пипнете. Близките си ги пазя и ще си забия ноктите във вас, ако ги пипнете. Бъдете вярващи в каквото изберете. Но аз никога няма да пожелая да ви разбера, докато не вземете живота достатъчно насериозно.
Това е. Авторке, съжалявам, че случилото ти се, се е случило. Има хиляди други като теб. Всички заслужавате съчувствие. Каквото и да правиш, пред свършен факт си - станалото е станало. Можеш да потърсиш помощ за емоционалния си проблем, за да си поправиш поне бъдещето. Можеш да се опиташ да осъдиш този човек, за да не се повтаря някъде, някога, с някого това, което ти си преживяла. Направи нещо и не се предавай. Психолозите помагат. Роднините съветват. Не стой в застой.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Няма как да го осъди. Само ще са разправии и пари за адвокати..Минали са 5 години, а това се прави на момента, за да могат да ти изкарат медицинско, откриване на генетични материали и т.н., с които се доказва.
И не знам какво да кажа...това е изродско. И нито алкохол, нито каквото и да е, може да оправдае подобна постъпка....
Е, никой не съди само на думи, без доказателства. А и както казваш - съвсем възможно е техните да не й повярват, още повече при това положение, че техните са разделени и ако не са в добри отношения, нищо чудно баща й да обвини майка й, че използва дъщеря им и лъжат, за да навредят на неговата рода. (ебати филма измислих)
Но и аз съм на мнение, че това не бива да се премълчава повече...така и така ще живееш с тази травма, но мисля, че би ти олекнало малко от малко ако споделиш..Чичо ти може и да не понесе никаква вина пред закона, но заслужава поне да изживее срама и неудобството пред семейството и хората..Та ти си дъщеря на собствения му брат, била си дете..само на 14..уффф, отвратително.
Не знам какво да те посъветвам,защото вече е минало твърде много време и някакси малко си поизпуснала шанса си.
+10000
И защо пък да се въздържа.Нека мре в кофите тоя боклучив дърт нерез дето и рода не признава даже камо ли пък за непознати.Най-справедливо ще е да го вкарат в затвора и да го превърнат в манаф затворниците,защото много "обичат" изнасилвачи на деца.Да му се изреждат по десетима по три пъти на ден за да му тече постоянно кръв от задника.Да мре в кофите.Такива плужеци изобщо не трябва да се раждат и трябва да бъдат убивани с камъни като преди това им се отреже оная работа и се оставят да кървят...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
^Подкрепям Чачо.
Някойтам, изказа се страшно грозно. Не подкрепям вижданията на Русокоска, но това което написа беше просто покъртително. Можеше да ни го спестиш, или поне да се опиташ да го облечеш в думички като Чачо.
Еби му майката на всичко. пф.
Започни да ходиш на терапия.Сигурна съм, че ще има (дори и малък) ефект.
![]()
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Chacho идол <3 хахахаа
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Каквото съм казал съм казал.Изобщо не смятам да го обличам в каквито и да е красиви думички,защото пак ще е същото макар и малко по розовко.И не не можеше да ви го спестя,защото така съм решил
А тоносно коментарите на Chacho. Живота не трябва да се взима твърде насериозно и в крайна сметка никой не излиза жив от него![]()
Последно редактирано от Niakoitam : 10-22-2012 на 21:57
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Към авторката - каква е точно мисълта, която те гложди? Чичо ти ти е посегнал, чудо голямо. Е виж, ако буквално те е изнасилил, и те е боляло наистина, тогава те съветвам да търсиш някакво отмъщение. Но ако само ти се е "порадвал", не виждам причина да го приемаш толкова навътре. (хъхъхъ, това не беше умишлено)
Изобщо: Why so serious?
Това което е станало си остава в миналото, а миналото съществува само в твоята глава. Всички мисли и емоции свързани с вина, срам, омраза и тъга са причинени от твърде много минало. Ако мислиш твърде много за това, бавно започваш да живееш в миналото си, а настоящето си минава покрай теб. Стреми се да живееш повече в настоящето, защото само то е реално. Не си струва да живееш в миналото и да се измъчваш за вече отминали събития, които така или иначе няма как да промениш.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-23-2012 на 11:06
^^ Чудя се ,ако теб някой те изнасили, дали ще се питаш защо това те гложди и ще е "чудо голямо"...?
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (: