- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- на кръстопът.
Не знам какво да правя с живота си, не знам на къде да хвана.
Работя уж пристижна работа, ама всичко е много скъпо, нямам достатъчно пари за нищо и никога не стигат.
Усещам как приятелката ми най-вероятно ще ме зареже.
Всичко отива по дяволите, всичко което е имало някаква стойност за мене е изчезнало или е на път да изчезне.
Чудя се дали да не отида в чуждестранния легион даже ми се иска, ама не знам дали имам куража все пак са 5 години в чужда страна сред хора с различна националност от тебе, под строг режим, а като си представя, че трябва да ставам рано сутрин, а в някои дни просто не искам да стана от леглото, а да заспя и да не се събудя.... хич не ми се ще, също не знам как ще го причиня на родителите си това, да ги оставя за 5 години и да се тормозят като знаят къде съм, но същевременно не виждам нещо друго, което остава за мен.
Приятелката ми ме крепи, защото е единственото нещо, което ми напомня, че съм жив и живота има някакъв смисъл, а не е само сив, но ако и това се изгуби, нищо вече не ми остава. Просто не мога да си представя как ще издържа да живея тоя живот, чуствам, че вече го живея на сила и това е много страшно чуство.
Надявам се да не съм напрегнал или депресирал някой с глупостите си, просто изках да си излея малко душата, защото това са мисли, които ми тежат всеки ден.
Я стига си хленчил, а се стигни. Голям човек си вече. Вземи шанса и иди в чужбина. *Ма мен ме е страх* хах.. ми стой си тук и си мрънкай колкото искаш. Нищо няма да ти дойде отгоре.
Where'd you go?
I miss you so.
Seems like it's been forever,
since you've been gone.
Please come back home...
Едно е да мрънкаш едно е да отидеш някъде за 5 години без правото да се върнеш и да служиш дори до смърт на чужда страна без да се замислиш.Само един глупак би го направил това, без капка страх.
EDIT: "Режи венАТА."
Съжелявам, ама не съм самоубийствен, макар и да не ми се живее.
Не се оплаквай. Ако толко искаш да ходиш в легиона.. иди... но според мен няма да издържиш. А армията много променя хората... от преки впечатления го казвам.. никога няма да си същия.
Според мен трябва да се вземеш в ръце, не знам защо мислиш, че гаджето ти ще те остави.. но просто се помъчи да си оправиш живота. Потърси друга работа, вдигни си малко самочувствието...
Мразя хората, които се оплакват!
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
И защо смяташ, че приятелката ти ще те зареже?
Извинявай обаче, ако го направи - то тогава напразно си си пропилял времето с нея. Щом не е готова да изтърпи някакви си шибани моменти като този, то тогава няма място при теб. Иначе спри да хленчиш и се стегни. Работи си, пък ако трябва родителите ти ще ти помогнат малко - не вярвам да ти откажат.
Не отивай в армията, повярвай ми! Много е гадно, наистина хората се променят, знам го от изживяни моменти. Баща ми беше в армията, на войни, върна се променен и нашите се разведоха.. Сетих се за тази песен http://www.youtube.com/watch?v=e4BRq_qGGYs , но ако искаш, можеш да провериш за академиите, за да станеш полицай, ако искаш де.
Именно, щом нещата никога не ми се получават или съдбата ме мрази или грешката е в мене, ако ме промени може и за добро да е.
Самочуствие си имам и се гордея с това, което съм.
Просто всичко, което захвана се проваля. Именно за това мисля, че и приятелката ми ще ме остави, щом всичко останало се срива и това ще последва. Може и да греша, дай боже да греша.
Опитваш с да избягаш от себе си.. с армията няма да успееш да се самосъхраниш. Там ще те програмират като роботче.
И приятелката ти няма да те остави, явно ти така си си решил...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Надявам се да си права и да се окажа един самозалъгваш се глупак.
FFL го заеби като опция - нямаш психика за там. Незнанието на френски ще ти е най-малкия проблем.
Ако искаш промяна почни от по-малкото.