Въобще не ми е добре.
Ама хич. Обаче си вървя с усмивката и никой нищо не подозира. Само дето усещам как много, адски скоро, ще избухна стабилно. И това само ще влоши нещата, но вече полудявам.
Защо, когато се почувствам малко по-добре все нещо шибано ще стане.
Честито. А вярвах, че този път ще е по-различно.
Ха, лошо за мене, че съм наивна като малко дете.

Ебала съм го. Ако ще. Аз имам един милион неща да уча и почти никакво време.
Отдавам се на учене, готвене, чистене, каквото там още ми хрумне, за да не мисля за нищо.