- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Да продължим напред след смъртта на съпруга/та или не?
Опитах да те върна и пак да те прегърна , но времето отлита , а назад не ще се върна .. Истински остана жива в тая тъжна рима, а тебе те няма , няма те вече година ...
Не бе, спор няма, че може. Ако останалите му припишат своя дял. Или ако човекът изрично не му го е приписал преди това. В противен случай влиза в сила Законът за наследството, който е много объркан. В общи линии, наследяват децата и съпругата. Родителите на човека наследяват само когато починалият не е оставил деца.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не е сложен. Имуществото се дели на броя на децата и те наследяват равни части от него. Ако има такъв, преживелия съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете. В този случай той, сестра му и майката получават по 1/3. Дори да е направил завещание, в нашето право децата/съпруга имат запазена част, така че в случай на семейство с 2 деца, при което единия родител загива, чрез завещание ще може да завещае най-много 1/4 от имуществото. Другите 3 части ще отидат при децата/преживелия съпруг.
По темата - незаменими хора няма.
баща ми почина преди 20 години и нямам втори баща,но чесстно казано не сии представям да имах
Оспамихте ми темата, ей.Аз пък не знаех, че имот може да се води на лице, ненавършило 18 години.
това
ако си на 20-40 години, дори и да имате дете/деца е хубаво да се опиташ след известно време да продължиш, най-малкото , защото ще ти е по-лесно да имаш опора
нашите са разведени, майка ми е женена втори път и съм почти сигурна, че е търсила човек, който да замени баща ми отначало и постепенно се е влюбила в него
различно е, ама като се има предвид,че баща ми не ме ебава изобщо и му е през оная работа за мен, да, подкрепям я в това й решение
а ако аз съм на тази позиция (да пази Господ) , може би бих, след време
и то , ако съм по -млада
дано на никой не му се налага да се изправя пред такива изпитания..
Хм, интересно.
Така е, съпругът/ата и децата получават равни части. Ако няма деца, всичко отива при съпругът/ата. Ако няма и съпруг/а отива при родителите и зависи вече дали има братя/сестри, но там вече не се дели на равни части.
Но по принцип ако майката и сестрата (в случая) се откажат от наследството или нямат право да го приемат, всичко отива при него. Също е и ако преди смъртта е било преписано на негово име.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Ам заинтересувах се и се зачетох.
Когато в наследството е включен имот, придобит по възмезден начин (разбирай, платен) след сключването на брака и върху този имот има построена сграда, тогава става въпрос за съпружеска имуществена делба. Тогава преживелият съпруг получава половината, а децата делят другата половина. Ако има жена и две деца, тогава имотът се дели на четири, като съпругата получава две четвърти (половината), а деца - по една четвърт от имота.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Лейди, манджа с грозде е там. То се включват и предбрачни договори и искове за придобитото имущество... 1000 неща са. Иначе да, в най-общия случай е така, както ти го описа.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
След като баща ми почина майка ми така и не намери друг човек до себе си, макар и за малко.Просто защото не иска. Не си представя да бъде с друг. Препдолагам, че щеше да ме шокира по някакъв начин, но пък с времето осъзнавам как ми се иска мама да не е сама. Както каза и Чачо болката при детето и родителя е много различна. Всики страдаме по определен начин и ни липсват определени неща. И все пак, обективно погледнато ние децата,колкото и да ни е трудно се опитваме да продължим напред и да създадем наше семейство някой ден. Но пък моята майка...вечер се прибира сама. Вече живея сама и ми беше ужасно трудно да се откъсна, но тя самата настоя. Каза, че няма как да съм вечно до нея. И все пак, така ми се иска някой да е там като се прибере. В момента това ме измъчва ужасно, ужасно много и тези думи в момента ги пиша с голяма болка. Така, че не трябва да мислим само за нас, а и за щастието на родителите ти. Както и обратното. Трябва да бъдем по-малко егоисти. Да преглътнем и да продължим напред. Особено в такива случаи, когато е наистина важно да сме сплотени.
вчера лекичко я завъртях тая приятелка и се оказа, че приятеля на майка й бил женен и с две деца и момичето за това се карало на майка си.
^Хубаво ще е тоз човек да вземе решение по-скоро. Ако се замотае...
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!
Според мен всеки трябва да продължи,колкото и да е трудно ,дори да мине много време ,човек трябва да продължи.Живота ни е даден,за да го живеем.А и близкият ни,който е умрял и той ще иска да продължите да живеете и заради него.3нам,че е трудно,но трябва да се продължи да се живее.Човек трябва да бъде много силен и устойчив,защото живота е сив ,гаден и суров.Особенно като се срещтнеш със смъртта очи в очи и оживееш,въпреки всичко.Също така като,човека,който си обичал и си правил невъзможните неща,за да докажеш любовта си и накрая любимият човек след 6-месеца nonstop сте били заедно нсеки ден,делили сте 1 легло половин година ,и накрая човека до теб ти забива нож в гърбът и ти казва ,че ти няма доверие с си му изневерил и си още какъв ли не или каква ли не.След като освен сичко си търпял да те бие,смазва те от бой ,спуква ти главата и ти посинява окото,и да ти изневерява ,но ти търпиш целият този ад само и само да си с него ,и защото го обичаш ,и сърцето не пита.Търпиш всичко,мълчиш,слушаш го,изпълняваш всяко негово желание .Всяка негова дума за теб се превръща в заповед ,от любов към него.Накрая ти писва и зарезваш ''твоя'',''точният'' човек и почваш да си живееш животa.Тъкмо е минал месец-2,ти си забравил вече бившият ти,но все още любим човек,и той пак се появява в шибания ти живот ,за да го провали за кой ли пореден път.Тъкмо си мислиш,че иска пак да сте заедно и пак ще се съберете,и той те вика една вечер в тях ,прекарвате я заедно,и след 2 дни дори няма смелостта да те зарече очи в очи ,a ти пише шибан sms с текста: не ме търси повече имам си нова. Тоя човек автоматично ти става безразличен.Спираш да го обичаш ,дори вече не го и мразиш...все ти е тая...
^ И освен ако въпросното имущество не е придобито по време на брака. Тогава 50% тъй и тъй са си на майката. А останалите 50% се делят между нея и децата, но само втората половина се дели на равни части. Тука не е само до решаване на тоя и оня. Има си правила, по които нещата се разпределят. Сигурна съм, че и да опитаме няма да успеем да изредим всички възможни вариации, така че предлагам да се откажем по-навреме. :д
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!