Вярвате ли, че съществува...

[fenikss_]

^^ Никога ли не си била наранявана,толкова,че просто човека да ти стане безразличен и да не ти пука къде е ,с кой и кв'о прави?Просто спира да ти пука...добре,да го обясня по-просто ,просто за теб той вече е никой.Все едно не го познаваш.

[xXxPETYAxXx]

^^ Никога ли не си била наранявана,толкова,че просто човека да ти стане безразличен и да не ти пука къде е ,с кой и кв'о прави?Просто спира да ти пука...добре,да го обясня по-просто ,просто за теб той вече е никой.Все едно не го познаваш.

О, точно на мен ми се е случвало да ме нараняват до такава степен, че наистина човека да заслужава безразличието ми после, но както и да е. Но защо няма да ти пука, ако ти изневерява?! Смяташ, че ако си безразличен към някого, ще си останеш с него, след като се е стигнало до това безразличие, че и да ти изневерява?! Е защо пък ще си с него в такъв случай? А самото изречение: "Ако ще да е с 10 други,те ще са развлечение за една нощ,после той пак ще се сети ,че така ,както ти си го обичал/a никой друг не е способен така да го обича...но,вече е много късно..." показва разочарование и яд, дори и ревност. Ако не ти пука наистина - няма да ти пука и дали се сеща за теб и дали е късно.

[fenikss_]

О, точно на мен ми се е случвало да ме нараняват до такава степен, че наистина човека да заслужава безразличието ми после, но както и да е. Но защо няма да ти пука, ако ти изневерява?! Смяташ, че ако си безразличен към някого, ще си останеш с него, след като се е стигнало до това безразличие, че и да ти изневерява?! Е защо пък ще си с него в такъв случай? А самото изречение: "Ако ще да е с 10 други,те ще са развлечение за една нощ,после той пак ще се сети ,че така ,както ти си го обичал/a никой друг не е способен така да го обича...но,вече е много късно..." показва разочарование и яд, дори и ревност. Ако не ти пука наистина - няма да ти пука и дали се сеща за теб и дали е късно.

3начи,аз последния месец-2 останах пак с него,защото си мислех,че все пак ще се промени,защото още в началото ми каза,че ме обича и аз съм единственото момиче,което той обича,a с предишните си приятелки е бил само,за да не бъде сам.И предпоследният месец имах още някакви надежди,че ще се промени заради мен,но последният месец,вече просто престана да ми пука за него.Не ми пукше къде е,с кой е и кв'o прави.Просто накрая вече в един даден момент спира да ти пука за всичко....и такa,аз го изоставих и след месец и половина той една вечер пак ми писа,че иска да се видиме.След работа аз право при него отивам,прекарахме нощта заедно и след 2дни той ми пише sms,че не искал повече да сме заедно,да не съм го търсела и,че си имал нова.Пак се появи в шибания ми живот,опита се пак да ме срине и ме използва,но аз пак се съвзех и неможа да ме срине.Когато трябваше да падна се задържах.Дори нямаше смелостта да ми го каже в очите.Предавахаме,забравих а ме ,че дишам,даже хора дето обичах.Научих се да гледам страха в очите,и смъртта съм виждала лице в лице.Вече от нищо не ме е страх...

[xXxPETYAxXx]

3начи,аз последния месец-2 останах пак с него,защото си мислех,че все пак ще се промени,защото още в началото ми каза,че ме обича и аз съм единственото момиче,което той обича,a с предишните си приятелки е бил само,за да не бъде сам.И предпоследният месец имах още някакви надежди,че ще се промени заради мен,но последният месец,вече просто престана да ми пука за него.Не ми пукше къде е,с кой е и кв'o прави.Просто накрая вече в един даден момент спира да ти пука за всичко....и такa,аз го изоставих и след месец и половина той една вечер пак ми писа,че иска да се видиме.След работа аз право при него отивам,прекарахме нощта заедно и след 2дни той ми пише sms,че не искал повече да сме заедно,да не съм го търсела и,че си имал нова.Пак се появи в шибания ми живот,опита се пак да ме срине и ме използва,но аз пак се съвзех и неможа да ме срине.Когато трябваше да падна се задържах.Дори нямаше смелостта да ми го каже в очите.Предавахаме,забравих а ме ,че дишам,даже хора дето обичах.Научих се да гледам страха в очите,и смъртта съм виждала лице в лице.Вече от нищо не ме е страх...

Мацка, самият факт, че все още си наранена очевидно от постъпката му към теб говори, че не ти е безразличен все още. Но си права, че и до там може да се стигне. Но това не значи, че не е имало любов някога между вас. Не бъди толкова черногледа, преминала съм през нещо подобно, за което до голяма степен съм благодарна, защото така ценя, обичам и уважавам много повече собствената си личност.

А това за любовта и зависимостта е относително. Но ще опитам да дам пример, който отговаря. Да речем, гаджето ти се мести. Ти имаш избор - да останеш, където си или да се изместите заедно. Избираш да се изместиш при него. Всъщност не го правиш заради него, а заради собственото си желание да бъдеш с него. Което до една степен може да се определи като зависимост, но е по-скоро самоугаждане.

[fenikss_]

Мацка, самият факт, че все още си наранена очевидно от постъпката му към теб говори, че не ти е безразличен все още. Но си права, че и до там може да се стигне. Но това не значи, че не е имало любов някога между вас. Не бъди толкова черногледа, преминала съм през нещо подобно, за което до голяма степен съм благодарна, защото така ценя, обичам и уважавам много повече собствената си личност.

А това за любовта и зависимостта е относително. Но ще опитам да дам пример, който отговаря. Да речем, гаджето ти се мести. Ти имаш избор - да останеш, където си или да се изместите заедно. Избираш да се изместиш при него. Всъщност не го правиш заради него, а заради собственото си желание да бъдеш с него. Което до една степен може да се определи като зависимост, но е по-скоро самоугаждане.

Бях наранена до скоро,да.
До преди 2 месеца,след като един хубав ден станах и си казах просто не си заслужава,и зарязах всичко.
След ,което той почна да ме търси,по какъв ли не начин,то мен просто ми е безразличен и хич не ме е*e за него.
И неможа да ме открие,просто така мога да се скрия,че ,ако пожелая никой няма да ме намери.