.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 120

Hybrid View

  1. #1
    Е, и аз се чувствам свободна, силна и т.н.
    Но няма как да си независим в оня смисъл на думата, че и с половинката, и без нея можеш да си живееш живота.
    Любовта за мен силно обезпокоява, ако не е щастлива.

    Мен зависим не ми звучи никак зле. Звучи ми нормално. Нормално е да ти се скапва настроението, ако нещата не вървят, или ако не си сигурен. Защо трябва да те е страх от каквото и да е, за да се чувстваш щастлив или нещастен от обстоятелства, свързани с човека до теб и с връзката ви?


    Отделно аз ако обичам някого не мога да не мисля за него постоянно. Сигурно е обсебване и т.н., но за мен да функционираш нормално без значение човека, който уж обичаш, просто не е любов. Любовта променя много неща и когато е фатална е разочароваща. Не става дума за митологизации.
    Просто не винаги вървят нещата спокойно, така че да може да се усети какво е да плаваш в спокойни води.
    I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
    I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
    I look up to hear myself saying,
    Baby, too much I strive, I just ride

  2. #2
    Голям фен Аватара на x7aZzy
    Регистриран на
    Jan 2010
    Мнения
    740
    Цитирай Първоначално написано от jghgh Виж мнението
    Е, и аз се чувствам свободна, силна и т.н.
    Но няма как да си независим в оня смисъл на думата, че и с половинката, и без нея можеш да си живееш живота.
    Любовта за мен силно обезпокоява, ако не е щастлива.

    Мен зависим не ми звучи никак зле. Звучи ми нормално. Нормално е да ти се скапва настроението, ако нещата не вървят, или ако не си сигурен. Защо трябва да те е страх от каквото и да е, за да се чувстваш щастлив или нещастен от обстоятелства, свързани с човека до теб и с връзката ви?


    Отделно аз ако обичам някого не мога да не мисля за него постоянно. Сигурно е обсебване и т.н., но за мен да функционираш нормално без значение човека, който уж обичаш, просто не е любов. Любовта променя много неща и когато е фатална е разочароваща. Не става дума за митологизации.
    Просто не винаги вървят нещата спокойно, така че да може да се усети какво е да плаваш в спокойни води.
    Както споменах - супер различно възприемане на любовта имаш. От моето, де.
    Не мога да ти кажа, че не си права - вичко, което написа, звучи логично и напълно обяснимо.

    Но за мен това не е любов.
    Как любовта ще е разочароваща? Обсебваща? Нещастна? Не свързвам нито една от тези думи с любовта, която аз съм изпитвала. И изпитвам.


    А за зависимостта - човек никога не е напълно самостоятелен. Винаги зависи от другите. Малко или много. Това, че някои двойки са "дупе и гащи", е друг въпрос. Колко ще зависиш от някого, е личен избор. Не виждам какво общо има с любовта.


    Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си