Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Толкова ми е познато това. Стоим си, гледам го и почват да ми текат сълзи... Кога от умиление, кога от мъка, кога от детска радост...
Дааааа... В толкова глупава сантиментална кифла съм се превърнала, откакто съм с него, че чак ме хваща яд. Емоциите ми варират от обич до гняв и омраза. Не е здравословно тва. Независимо дали преливам от обич, или от гняв, обаче, желанието ми да му откъсна главата си остава все така силно.
И като говорим за здравословно - зле, зле, зле съм... за пред другите. Реално наистина преживях криза събота и неделя, ама се оправих сама. Мина ми като на кученце. Пих болкоуспокояващи - не подействаха, стоически изтърпях болката без никой да разбере и така. Сега съм тип-топ, но се възползвах от намалението да си пусна болнични и в момента съм многострадалната Геновева.