За атеистите

[StringTheoryPracticist]

Как виждате смъртта - като нещо хубаво или като нещо лошо? И какво целите в живота?

Винаги съм искал да знам как са се насочили другите, след като са приели несъществуването на Бог. Осъзнавам, че моя подход е рядко срещан, въпреки че винаги ми се е струвал очевидното нещо, което всеки би направил.

[PainMonopoly]

Ужасявам се от смъртта, защото съм убеден че след нея няма нищо. Предпочитам да живея, защото и хубавото и лошото което ми се случва е много по-добре от нищото, което е смъртта. От моята собствена смърт ме е страх, а смъртта на други хора я приемам тежко, въпреки че не го показвам.

По принцип имам и по-дълбоки философски размисли относно функцията на смъртта и от тях следва, че тя е част от времето и е нещо напълно нормално и не бива да буди страх или мъка. Но на практика не е така, защото и аз а и хората по принцип нямаме напълно обективен поглед, а мислим и за себе си. Което пък е свързано с функцията на живота. Така че страхът от смъртта е част от живота за мен.

[StringTheoryPracticist]

Интересно, има някои съвпадения и доста разлики, спрямо това което мисля аз.

Очаквам другите десетина човека от анкетата за вярата в Бог да пишат тука. >:с

[machoka]

В момента - като нещо лошо, защото ми се живее. Ако недай си боже нещо лошо стане с мен и не мога да живея пълноценен живот, много осакатяване или съм на 98г и едвам дишам и всичко ме боли от тежка болест, навярно ще бъде нещо хубаво и ще служи за успокоение. Смъртта е различна, в един моемнт е лош кошмар, а в друг спасение.

[haritov]

В момента - като нещо лошо, защото ми се живее. Ако недай си боже нещо лошо стане с мен и не мога да живея пълноценен живот, много осакатяване или съм на 98г и едвам дишам и всичко ме боли от тежка болест, навярно ще бъде нещо хубаво и ще служи за успокоение. Смъртта е различна, в един моемнт е лош кошмар, а в друг спасение.

виждал ли си същество на прага на смъртта?

[machoka]

виждал съм

[anonymous908491]

Как виждате смъртта - като нещо хубаво или като нещо лошо? И какво целите в живота?

Винаги съм искал да знам как са се насочили другите, след като са приели несъществуването на Бог. Осъзнавам, че моя подход е рядко срещан, въпреки че винаги ми се е струвал очевидното нещо, което всеки би направил.

Има и средно положение, не е хубаво, но не е и лошо, просто е нормално.
Нарича се кръговрат на живота.

[haritov]

виждал съм

не се ли бори до края?

[Nam3less3]

За атеистите(щом са атеисти, не вярват нито в Бог, нито в душата и продължаването на съществуването и след смъртта) смъртта е като изведнъж да припаднеш и повече да не се събудиш никога - в един момент просто умират(едва ли някой знае кога ще умре), и край, повече не съществуват под никаква форма, което е страшно по принцип, според мене всеки уважаващ ума си човек не иска да приключи така, и дори и да не е религиозен пак би искал да вярва в някакво нефизическо съществуване, защото какво по-страшно от това да изгубиш себе си.

[ilovedeath]

Не ме е страх от смъртта. Все ми е тая дали ще живея или не. Бих казала, че живея празен живот.. честно. Нямам търпение да дойде деня в който ще умра. Трябва да се случи някакво чудо, че да заобичам живота и да започна да му се наслаждавам. А смъртта на другите хора я приемам тежко, а дали ще ми проличи зависи от това кой е човекът. Но както вече казаха, смъртта е нещо нормално.

[Canis_Dirus]

Und die Kraft versiegt dir nie!
Die Welt wird es erleben
dass eines fernen Tages du
wirst deinen Sarg selbst heben!

[ThEKiNgG]

Вярвам в принципа на Спиноза така ,че каквото дойде

[machoka]

не се ли бори до края?

бори се, но това са телесни рефлекси. Душата иска спасение от агонизиращото тяло. За това говоря.

[Nam3less3]

Ако не вярваш в някакво съществуване след смъртта и не те е страх от нея има нещо нередно, единствено се сещам ако си живял лош живот и не искаш след смъртта си да понесеш някакви последствия(каквито почти всички задгробни теории споменават) по-добре може да е да умреш пернаментно.

[Nam3less3]

И не разбирам нежеланието и даже омразата на хората да вярват в това, че е възможно да съществуват неща отвъд науката и очите им, че е възможно всичко което са те да представлява метафизична душа, и живота да е просто стъпка от едно по-голямо съществуване, според мен това е страшно неуважение и глупост към собственото ти Аз.

[haritov]

бори се, но това са телесни рефлекси. Душата иска спасение от агонизиращото тяло. За това говоря.

не съм съгласен

[machoka]

Прекалената вяра в 'нещо по-добро отвъд', често ти праив лоша услуга в пораждането на желание да се измъкнеш от настоящите си проблеми.

По-ми харесва теорията да те чакат вечни болки, огън нам си кво, та да се крепиш със зъби и нокти за живота си тук и сега.

И не разбирам нежеланието и даже омразата на хората да вярват в това, че е възможно да съществуват неща отвъд науката и очите им, че е възможно всичко което са те да представлява метафизична душа, и живота да е просто стъпка от едно по-голямо съществуване, според мен това е страшно неуважение и глупост към собственото ти Аз.

[Canis_Dirus]

не съм съгласен

Виждал ли си животно да се самоубива съзнателно?
Че има случаи на животниски самоубийства - има, но дали са осъзнати?

[StringTheoryPracticist]

Има и средно положение, не е хубаво, но не е и лошо, просто е нормално.
Нарича се кръговрат на живота.

"Има" щеше да важи ако мнението ти беше обективно, а щеше да е по-вероятно да важи ако поне беше образован.

За атеистите(щом са атеисти, не вярват нито в Бог, нито в душата и продължаването на съществуването и след смъртта) смъртта е като изведнъж да припаднеш и повече да не се събудиш никога - в един момент просто умират(едва ли някой знае кога ще умре), и край, повече не съществуват под никаква форма, което е страшно по принцип, според мене всеки уважаващ ума си човек не иска да приключи така, и дори и да не е религиозен пак би искал да вярва в някакво нефизическо съществуване, защото какво по-страшно от това да изгубиш себе си.

Наистина ми беше тежко отначалото да приема, че след смъртта спирам да съществувам. Но сега съм напълно свикнал с мисълта и не ми прави впечатление.

Litany of Tarski:
Ако небето е синьо,
аз искам да вярвам, че небето е синьо.
Ако небето не е синьо,
аз искам да вярвам, че небето не е синьо.

Реалността е това, което не изчезва когато спреш да вярваш в него. Ако си вярвам, че след смъртта ще отида на място, идеята за което и без това е в силно несъответствие с начина, по който работи Вселената, това няма да промени реалността.

А и това би ме лишило от възможността да отхвърля неразумната презумпция, че смъртта е непредотвратима.

[Nam3less3]

Никой не знае каква е реалността, шанса е 50 на 50 да има нещо след смъртта или да няма.

Иначе това, че ако вярваш, че след смъртта те чака нещо хубаво не значи, че трябва да живееш по-леко и да не ти пука, напротив, всички духовни учения и религии, които обясняват отвъдното, твърдят, че живота е училище и човек трябва да се бори.

[haritov]

Виждал ли си животно да се самоубива съзнателно?
Че има случаи на животниски самоубийства - има, но дали са осъзнати?

тия дето се самоубиват са с повредена психика

[machoka]

^^ евтаназия?

[StringTheoryPracticist]

Никой не знае каква е реалността, шанса е 50 на 50 да има нещо след смъртта или да няма.

Иначе това, че ако вярваш, че след смъртта те чака нещо хубаво не значи, че трябва да живееш по-леко и да не ти пука, напротив, всички духовни учения и религии, които обясняват отвъдното, твърдят, че живота е училище и човек трябва да се бори.

Разбирам неумението ти да приемеш, че някои хора са с различно мнение от твоето собствено, но не в тази тема. Темата е за атеисти.

Ако поне си беше направил труда да ми разбереш поста, щеше да разбереш, че всъщност се опитвам да достигна безсмъртието. А ако си разбрал това, но все пак мислиш, че си позволявам да живея безхаберно, тогава те съжалявам.

Не ме интересува това, което мислиш да напишеш в отговор. Ако искаш може да пуснеш друга тема за атеизъм вс. религиозност.

[Mary_Jane_69]

Попринцип съм кръщавана, христианка съм, но не съм вярваща. Не смея да кажа и че съм атеист, защото не съм дотолкова запозната със самия произход и точно значение на тази дума и схващанията на хората. Тоест невежа съм относно тази тематика, но тъй като и не вярвам в Господ, ще изкажа своето мнение относно темата ти. Според мен смъртта е по - скоро нов живот, в някой паралелен свят. Не че душата ти изчезва, да тя напуска тялото ти, но винаги съм възприемала смъртта като ритуал в който преминаваш от физическия свят към отвъдния. Имам впредвид физическа и паралелна вселена. Оттам смятам, че има вероятност феноменът прераждане да съществува, но кой се е върнал оттам, че да ни запознае подробно и да се аргументира подобаващо с достоверни факти и тези ? П.С. на 14 съм

[haritov]

^^ евтаназия?

по желание на стопанина