От няколко месеца насам се чувствам странно: Изпитвам нужда да си хапна тебешир, пясък, мазилка... Пристрастена съм към миризмата на мазе, направо си умирам като сляза в мазето... Нямам особен апетит и майка ми се притеснява да не се разболея от анорексия, но аз просто не чувствам глад, нито пък съм имала комплекси за килограмите (тялото ми не е за изхвърлане)... Обичам да дъвча разни неща и ме е гнус от всичко непознато... Вечер като си лягам се чувствам изморена до припадък, но угася ли лампите се зареждам с енергия.... Може би е садистично, но обичам когато останалите страдат и никога не съм могла да им помогна, само съм им казвала разни неща, чути от телевизията... Имам проблеми с агресията, която проявявам само в нас, а в даскало съм си спокойна и равнодушна към всичко... Плача много често, може би заради несподелената любов... Панирам се когато ми идва, направо откачам и не искам да мръдна от леглото, дори съм плакала доста често... Губя представа за времето непрекъснато и се разсейвам от ВСИЧКО!; Също така ме влече преследването, но не с цел да видя някой какво прави, а да го нападна... Моля ви, кажете при какъв специялист да се консултирам, защото според мен това е състояние на болен мозък! На 13 години съм и не е нормално... Иначе в живота ми всичко е наред- отлична ученичка съм, ходя на езда, обичам да рисувам и имам много добри приятели, на които обаче не мога да споделя такъв проблем... Помощ, може би съм за лудницата; вече се плаша от себе си!