- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Емоции
Здравейте. Имала съм малко връзки, но всичките са били сериозни, продължавали са над година и въпреки това никога не съм позволявала на човека до себе си да ме види тъжна или ядосана, изобщо по никакъв начин не съм показвала чувствата си, ако те са негативни. Това не е проблем за мен, но ми е някак странно, защото колкото и да обичам и да съм свикнала с човека до себе си просто не мога да изразявам емоциите си пред него. Когато съм с приятелки това не е така, но чувствам, че е някак нередно да се разплача пред приятеля си, например или да го товаря с някакви мои проблеми. Не знам защо е така. А вие как се държите с половинките си или по-точно позволявате ли им да виждат всичките ви страни?
Половинката трябва да е най-добрият ти приятел. В противен случай сте двама души, привлечени един от друг, които правят секс. Не сте половинки на едно цяло.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Човекът до теб е нормално да те вижда както супер щастлива, така и тъжна или ядосана. Не сме роботи, а хора. Чувстваме. Като някво рационално човече и аз бях преди като теб и не показвах особено негативните си емоции пред мъжката част. Но ми помогнаха да осъзная, че е нормално, че да си показваш чувствата не е слабост.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Времето не е измерител за сериозността на една връзка. И какво като сте били над година заедно, след като той не е виждал лошата и тъжната ти страна, не е имал възможността да те успокои и утеши, да те подкрепи в труден момент и т.н. Как разбираш, че нещата са сериозни когато играеш роля и не си позволяваш да се отпуснеш и да бъдеш себе си в лошите си дни?
Приятелят ми е виждал както най-най-хубавите, така и най-ужасните ми моменти. Бърсал ми е сълзите и ми е слушал бесните изблици. Виждал ме е разочарована, обидена, ядосана, изнервена и тъжна, понякога и всичко това наведнъж. Та нали той е човекът, на когото разчитам да е до мен, да ми е упора в труден момент.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Че аз ако пред "половинката си" не се разкривам напълно, то пред кого другиго ? Странно ми се струва такова нещо и не го разбирам оО
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
+1
За да е истинска половинка,трябва да те познава така,както на никой друг не би се показала.
Губи се смисъла,ако прикриеш дори малка част от себе си.Така ми се струва неистинско.
За това е половинка,за да е част от теб (с проблемите,със щастливите моменти и с всичко останало).
Това ,което не ни убива , ни ебава майката .
И аз имах този проблем до много скоро.Ядосана ме виждаше често,но да ревна пред него-абсурд.С времето обаче започнах да се отпускам и емоционално,да му споделям проблемите си (нещо също неприсъщо за мен) и видях,че така е много по-добре.Хем аз имам рамо,на което да поплача,хем той се научава да ме разбра по-добре.
Повечето ми приятелки ме описват като студен човек, не показвам емоциите и чувствата си лесно..
Трябва да съм преценя човека дали мога да му споделя, да знам, че ще бъде до мен в тези моменти, но не и да използва слабостите ми при някой скандал..
Аз лично трудно се доверявам, защото са ме предавали винаги хора от които не съм го очаквала..
емоциите са си нещо нормално и просто не виждам причина да ги криеш