Защо все така?

[ForzaFelipe]

Да,но пък така не се ли получава обратния ефект.Искаш нещо което не можеш да имаш,колкото и да се бориш,това ти се отразява зле,защото се чувстваш слаб,просто защото го искаш,но не можеш.По този начин си губиш времето за дадена цел или мечта и пропускаш тези който можеш да постигнеш и можеш да си щастлив..

[Blab]

Да,но пък така не се ли получава обратния ефект.Искаш нещо което не можеш да имаш,колкото и да се бориш,това ти се отразява зле,защото се чувстваш слаб,просто защото го искаш,но не можеш.По този начин си губиш времето за дадена цел или мечта и пропускаш тези който можеш да постигнеш и можеш да си щастлив..

виж, това е до нагласа.
аз съм романтик. светът ми се вижда прекалено прозаичен и обичам/имам нужда да вярвам, че съществува нещо повече, нещо по-красиво, надматериално, надчовешко. //не го наричам магическо, приказно и т.н. умишлено.
наричам това "нещо" хоризонт. някои му казват остров, други - другояче, все едно.
хоризонтът ми се струва подходящо като образ, защото винаги е пред теб и никога не го достигаш, но го има, виждаш го (достатъчно отдалечен, за да можеш да си го измислиш точно такъв, какъвто го искаш - и да търпи промени, по простата причина, че не виждаш дотам; но и достатъчно близо, че да си сигурен, че съществува).

според мен всеки човек търси красивото, онова, което ще го направи щастлив, ... пълен/цял. такова нещо, чисто и просто, не съществува. компенсаторните механизми за запълването на празното... пространство нека го наречем, са безброй много, но ако престанеш да вярваш, че това... "поправяне"е възможно, то всичко губи смисъл, движението (ти) се обезсмисля, дишането, мисълта, разгръщането. цялото чакане, бъхтене, вървене, усилия, търпение, отлагане, компромиси, тежест... не водят доникъде, губят смисъла си и човек спира, умира. точно в този един момент. в този смисъл хоризонтът е важен, повече от посоката, защото винаги е там.

//онова, прозаичното, за което може би говориш... е цел. целта е нещо ясно ситуирано, нещо човешки постижимо. целта е като да подритваш камъче по пътя, когато си ужасно изморен. дисциплинира и подрежда, но само по себе си няма (гранд) смисъл.