След като му духам, не иска да се целуваме!

[autumn666]

Не съм влагала абсолютно никаква агресия в миналия си пост.
Това, което те учат, както се изразяваш "първите 7 години" е елементарно възпитание и е напълно нормално и даже желателно да ти останат навици от тогава.
НО с всеки изминал ден човек пораства и се развива, открива и опитва нови неща и гледната му точка се променя.
И аз съм чувала много подобни неща за кучетата, за бяс, за нападения. Това не ми пречи да си имам куче, което е напълно здраво, ваксинирано и дресирано.
Недоумявам как може да си на 26 и до ден днешен да не си развил собствена гледна точка, а се влияеш от едно нещо, което баба ти е казала, когато си бил съвсем малък.
Това, че родителите ти са по-зрели и по-умни от теб, не означава, че може мненията ви относно някои неща да се разминават.
Животът е един, човек трябва да опита от всичко и да види дали наистина е така, както са му втълпили или сам си е втълпил, или е нещо съвсем различно. Да разбере САМ.

[M****]

Не съм влагала абсолютно никаква агресия в миналия си пост.
Това, което те учат, както се изразяваш "първите 7 години" е елементарно възпитание и е напълно нормално и даже желателно да ти останат навици от тогава.
НО с всеки изминал ден човек пораства и се развива, открива и опитва нови неща и гледната му точка се променя.
И аз съм чувала много подобни неща за кучетата, за бяс, за нападения. Това не ми пречи да си имам куче, което е напълно здраво, ваксинирано и дресирано.
Недоумявам как може да си на 26 и до ден днешен да не си развил собствена гледна точка, а се влияеш от едно нещо, което баба ти е казала, когато си бил съвсем малък.
Това, че родителите ти са по-зрели и по-умни от теб, не означава, че може мненията ви относно някои неща да се разминават.
Животът е един, човек трябва да опита от всичко и да види дали наистина е така, както са му втълпили или сам си е втълпил, или е нещо съвсем различно. Да разбере САМ.

Виж, разбирам какво имаш предвид. Наполовина си права, но наполовина грешиш. Образованието, възпитанието и всичко останало в живота на едно дете са отправната точка, като тя е част от правата на живота. Това, по кой път ще тръгнеш - си зависи от теб самия. Мнозина тръгват по едната посока, малцина по другата. В случая, аз САМ съм преценил да възприема тези неща като табу за мен, докато за други приказките на мама и на тате са били първото нещо, което е следвало да нарушат, когато влязат в пубертет. Но пак повтарям - правата (в случая живота) си е мой и на мен ми е дадено правото да го живея както поискам. Утре мога да реша да стана отшелник, а на старини да стана като дядо Добри (да е жив и здрав) и да продължа неговото дело.