ЕСЕ

[gotinataAa]

Да, поредната тема за есе... моля за малко помощ. Не ви карам да ми пишете цялото есе, просто някаква идея да ми дадете. Имам две теми и трябва да си избера едната. Темите са ми : Светът през рентгенов поглед и Да гледаш и да не виждаш. Трябва да е готово до неделя вечер.
Благодаря

[marilyn]

Ами относно темата "Да гледаш и да не виждаш" можеш да напишеш нещо за това колко сме 'слепи' в днешно време и колко неща пропускаме постоянно, как уж гледаме, а не виждаме малките неща, малкият човек, не виждаме природата, не виждаме любовта, не виждаме щастието в усмивките на хората около нас. Можеш да засегнеш темата за хората, които си живеят в някаква си собствена заблуда и не искат да "прогледнат".. това ми хрумва към този час... дано съм ти помогнала.

[pandabear]

Кой клас си? Прочети няколко анализа на Дядо Йоцо гледа. Мисля, че ще ти свършат работа.

[Kaena Smith]

8 клас си,нали?

"Светът през рентгенов поглед",трябва да го обвържеш с "Дамата с рентгеновите очи"(Светослав Минков). Прочети дневника на Мими Тромпеева и виж каква способност придобива с "вълшебните капки". След като го прочетеш,трябва да си направиш няколко извода. Някои ще звучат нелепо от сорта на "В гръдния кош на някои бият големи като юмруци сърца, на други пък сърцата са съвсем мънички, като на врабчета."(цитат от разказа).Извади си няколко такива цитата и се остави на въображението.Постави се на мястото на героинята и опиши света чрез поглед,проникващ през материята.
Разбира се,не забравяй,че е есе!В интернет има много на същата тема,можеш да прочетеш някое,колкото да се ориентираш,не да преписваш!

Другата тема - "Да гледаш и да не виждаш".Всички гледаме и виждаме само външната обвивка на хората,за разлика от чувствата,например.Те не се съзират.С един поглед не можем да сме сигурни,че някой е добър/лош.Не можем да проникнем в същността му.
Трябва да обвържеш темата на есето с мотива за лицемерието.В разказа изобилства от него - маестро Галфоне,"приятелките" на Мими,Жан и като цяло,аристокрацията.
Привидно всички те са красиви,елегантни,изискани и т.н.,но само един рентгенов поглед е достатъчен да разобличи истинската им същност - "Пепи и Гретето бяха бронзирали ноктите си, ала въпреки туй останаха в сянка. Аз наблюдавах как дробовете им се издуват от завист при моя блестящ успех сред кавалерите. ","Между петнайсетината кавалери нямаше нито един с мозък. Главите на всички бяха празни, но затова пък чудно красиви. А пък скелетите им - ах, какво телосложение!" и др.

Успех с писането,можеш да си помогнеш с анализа в учебника ти по литература!

[pepa97]

Материали ,които със сигурност ще ти помогнат http://www.svitaci.com/index.php?opt...k=view&id=1538 ,
http://download.pomagalo.com/442267/...ntgenovi+ochi/ , http://school.ehhaa.com/bg/browse/view/157 ,

[pepa97]

ДА ГЛЕДАШ И ДА НЕ ВИЖДАШ - Понякога се чувствам като на самотен остров. Обкръжена съм от хора, но никой никого не чува. Никой никого не вижда. И всички говорят. Говорят. За себе си. И всеки е сам в собствения си свят от егоизъм. Защо хората, които наистина ни виждат, са толкова малко? Защо често, когато се доверим на някого и се отворим напълно, се подиграват с нас? Нима преценката ни не е добра? Може би просто всеки от нас е склонен към измяна. Или малцина са тези, които разбират кое е важното и го оценяват.
Колко често ни се случва да направим грешен избор? Да видим добро в злото. Човекът е устроен така, че доста често вижда само на повърхността. В дълбочина – истината се мъчи да изплува, но остава скрита в непрогледния мрак на слепотата. Очите ни лъжат. Сякаш сме потънали в мъгла от незнание, заблуда и илюзия. А отвъд тази мъгла чака реалността. Чака да бъде открита. Опровергана. Природата ни е дала сетива, с които да усещаме света и хората около нас, да ги анализираме. Понякога обаче над разума надделяват чувствата. Желанията. Изгубени в тях, губим представа за време и място. Губим представа за живота. Гледаме, а не виждаме.
Истината не винаги е така красива, както ни се иска. Не винаги ни харесва това, което виждаме. Тогава – съзнателно или не – ставаме жертви на вътрешни внушения. Внушения, породени от неосъществени стремежи и идеали. А с времето… забравяме да се оглеждаме. Ставаме повърхностни. Безчувствени.
Възможно е умопомрачението ни да е породено от силни емоции. Типичен пример е любовта. Съжденията ни стават тъмни и неясни. Започваме да живеем като по навик. Спираме да търсим какво се крие под повърхността. Идеализираме. Заменяме "картините” с други – нарисувани от самите нас. А под пъстрите цветове на въображението, реалността остава сива. Сива е, защото е извън полезрението ни. Сива е, защото не искаме да повярваме в нея, да я приемем такава, каквато е, а може би дори да я обикнем. Щастливи сме – до определен момент – когато осъзнаваме, че нищо не виждаме. Красотата и пъстротата са изчезнали. Сивият цвят доминира. Истината. Дали ще успеем да се справим с нея, да устоим на натиска и силата й? И удовлетворява ли ни?
Така както често биваме разочаровани от хората, от които най-малко го очакваме, така бихме могли да останем приятно изненадани от хора, които сме смятали за неприятели; чиито викове са били далечни за нас. Хора, които през цялото време са били до нас, но не сме го осъзнавали; които са предлагали помощта и закрилата си, а са оставали нечути и невидяни. Защо? Защо истината винаги излиза накрая? Защо трябва да претърпим поредица от разочарования и удари преди да получим възнаграждението на красотата и щастието? За да можем да оценим стойността на полученото. Да видим смисъл в изживяното и да се поучим от грешките си. Да се отървем от бремето на слепотата с надеждата да не ни застигне отново.
В живота често истината остава скрита, притисната под мощния натиск на желанията. Това значи “да гледаш и да не виждаш”. Да създадеш илюзия за щастие. Илюзия, която рано или късно избледнява.
Всички искаме да бъдем щастливи. Именно в това е тайната на пълноценния живот. Любов. Красота. Задоволение. Заслужава ли си обаче да пропилеем живота си в лъжи и измамно удовлетворение? Струва ли си фалшивото щастие, ако един ден се събудим и осъзнаем, че не сме живели?

[pepa97]

http://www.copaste.net/materials/129...h-view-online/ ПП: И аз съм 8 клас ,и ние сме до "Дамата с рентгеновите очи ",но нашата тема за есе е : гаранция ли е пластичната операция за нова визия ? ..

[gotinataAa]

страшно много ви благодаря !! <3 написах си го що-годе и да 8ми клас съм

[pepa97]

страшно много ви благодаря !! <3 написах си го що-годе и да 8ми клас съм

За нищо !