Антипатичен ли ви е defender?

[lubovvv]

А би трябвало понякога да се замисляш и над думите на околните....особено ако ги чуваш доста често..Но това за теб е неприсъщо, защото ти си над нас. Интересно дали си вътрешно щастлив от този твой светоглед.

[Doom_Stalker]

А би трябвало понякога да се замисляш и над думите на околните....особено ако ги чуваш доста често..Но това за теб е неприсъщо, защото ти си над нас. Интересно дали си вътрешно щастлив от този твой светоглед.

Щастието е психично-емоционално състояние, определено от това дали фактите от реалноста са съвпаднали с желания модел на реалността. В случая обществото дава наготово един модел на желана действителност. И всяко несъответствие на реалността с него води до нещастие. Обратно пък всяко съответствие води до щастие. Аз нямам желан модел на реалност, затова и фактите от реалността не ме засягат. Щастието и нещастието са контролируеми величини.

Ще дам пример. Ситуация : едно момиченце очаква за Коледа да и подарят Айфон. Това е нейния модел на желана действителност. Когато вместо Айфон и подарят кукла Барби, момиченцето е нещастно. Това е защото реалността не отговаря на модела за желана реалност. В случая, ако момиченцето нямаше предварително изградена представа за това какво трябва(иска) да получи на Коледа, изобщо нямаше да има негативна реакция. Същото, само че в много по-голям мащаб е застъпено в цялото общество, и изгражда обществения модел за реалност, който пък е сбора от "личния" модел за желана реалност. Ето това води до цялото разделение на добри и лоши събития. В действителност не събитията са виновни, а вашето предварително установено разбиране за тях. Събитията са си просто събития. Същото е и с мислите. Мисълта се приема за добра или лоша, едва когато има предварително изградена представа (модел) за мисленето. Затова и вие не се различавате съществено от едно момиченце, което вместо телефон е получило кукла. Но за човек, който не се идентифицира с колективната реалност, тези неща са незначителни. И той не е подвластен на тях.

[RagioL]

А би трябвало понякога да се замисляш и над думите на околните....особено ако ги чуваш доста често..Но това за теб е неприсъщо, защото ти си над нас. Интересно дали си вътрешно щастлив от този твой светоглед.

Мнението на околните не е кой знае какъв авторитет. Пък и хората по природа са досадни.