- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 24
Трябват ми малко дни. За да си събера мислите на едно място, последством да си подредя дните, но спокойствието го няма, така че ще трябва да се мобилизирам за пореден път.
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Отвратително като всеки ден, благодаря.Да ме бяха пронизали с копие нямаше да се чувствам толкова зле. : |
Все си мислех, че няма нищо непоправимо, докато сме живи и здрави всичко е окей, ма не е... То не е само до дейност на сърцето и приток на кислород към белите дробове, ами и до желание, до решение, до амбиция...
Всичко може да върви по дяволите вече.![]()
Единствената поука, която успях да си извлека е, че съм мнооооого, в пъти по-силна, отколкото някога съм предполагала. И ще мачкам наред.![]()
Като цяло обаркана ситуация - 3-4 проблем които изискват пари и то доста , и се чуда как да ги реша след като не разполагам с толкова много , самотен искам да си хвана приятелка на която да имам доверие и да имам някои до себеси и като цяло тарся някоя по далга вразка понеjе ми писна от путки за 1 седмица които ми доказваха колко големи путки са в истинския смисал на тази дума и заради такива изкарах доста пиянски вечери които се далjат на тях. и като цяло тва ми се варти в момента в главата..
Очаквах снощи да звънне,но нее.Нали съм го научила,че аз така,или иначе звъня първа..Този път обаче не е познал.
Само гледай да издържиш,да не се поддадеш на изкушението и да му звъннеш..иначе подкрепям за звъненето,че понякога просто трябва да оставим и другите да се сещат за нас
PS: На работа съм,омаляло ми е и нямам търпение да свърша и да отида на залата,за да си дигна малко тонуса..и с нетърпение чакам събота!))
Пак ме боли главата.
Шибано притеснение.
Ся това ще продължава бая време.
А той ми липсва вече. Миличкия ми, скоро му започват изпитите и съм притеснена и за него..
Как се чувствам ли? Като някакво същество затворено в клетка.Като някаква буболечка затворена в буркан,която отчаяно се опитва да излезе на свобода,но не е по силите и.Но пък знам ли....в последните една,две години изсънувах толкова сънища с неочакват край,че мога да напиша цял сборник. Сънища в които по пътя на логиката трябва да съм губещият и няма никакви изгледи това да се промени.Нищо,което да ми подсказва,че това ще стане.Както в реалността ми от много време насам и изведнъж...за моя голяма изненада точно когато най не го очаквам нещата се променят и аз съм победителя в ситуацията.Това води до истинска изненада и озадачение от моя страна.И освен,че побеждавам почти всеки път се оказва,че получавам доста,доста повече от желаното от мен.И не мога да си отговоря всъщност тези повтарящи се детайли дали се генерират постоянно в съзнанието ми заради желанието ми да е така или заради някаква подсъзнателна убеденост,че ще стане точно така или нещо свише ми казва: "Живей си живота и не се притеснявай, а когато дойде точният момент всичко ще се нареди дори и по-добре отколкото го искаш".Наистина на моменти ми се струва доста реално,защото си представям как ако го нямаше даден дразнител бих реагирал по съвсем различен пък и успея ли да излезна от бурканчето нищо чудно да усещам прилив на енергия като отвързало се куче,което е държано с години на връзло.В противен случай ще е адски несправедливо.Смятам,че го заслужавам много повече от много други хора,които се радват или не на неща,които не заслужават.
Нещо ми се върти в главата.Така и така слушам песните на чужд език постоянно и по много пъти.Дали пък ако на ден си пускам по една,две по zazz-а с български субтитри и после продължа пак да си ги слушам на английски няма да усвоя по-бързо и качествено езика.Макар,че някакси от много време насам не чувствам никаква мотивация да правя каквото и да било нещо по продължително изискващо вниманието ми.Може би и точно там се крие ключа в развоя на нещата в сънищата ми.Отпадането на страховете ми и напълването ми с мотивация.Как е възможно да стане това обаче и аз не знам.
И тя някакси започна да се затваря отново,а не ми се ще така.Харесваше ми развоя на нещата от Коледа насам,но пък мога да и се поставя на мястото и я разбирам идеално.
Иначе както преди два дни за рожденият ден на баща ми така и утре за рожденият ден на брат ми ще си правим както се бъзикаме гала вечеря.В Събота най-вероятно ще ходим да си пуснем гласчето с НЕ за АЕЦ Белене, а вечерта...брат ми е запазил маса за около 8 човека в едно заведение да отпразнуваме рожденият му ден.В това заведение ходим рядко,но като традиция ми стана вече като ходя да станат три неща: да видя някой съученик/съученичка,да ме заговори някоя непозната мацка в тоалетната и да счупя някоя чаша без да искам в по добрият случай без да се порежа.Ще видим дали и този път ще се запази традицията.Явно в Неделя може би пак ще се спи до обяд и ще има боолки в краката и махмурлук![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Тук времето е прекрасно.Поне това мъъъъничко ми оправя иначе отвратителното настроение.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
И тук е слънчево, небето светло синьо. Нищо, че е -18 градуса. Изобщо не ми се излиза днес.
K'во се случва? Само в гадната София ли времето е ужасно... Ама да, то каквото ми е настроението, такова е и времето... Имам много недовършена работа, чувствам се уморена и не знам вече от къде да събирам сили и енергия и Желание. Днес само киното се очертава да е нещо приятно, общо взето. На предварителните съм се справила доста добре. БЕЛ- 5.89, Испански- 5.46 и Биология- 5.62. Поне това ме кара да се чувствам доволна от себе си, хах.
Класа ви липсва. Смешни сте.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Скапани чертежиостана ми само по това заверка и трябва да седна и да ги довърша,ама ето че пак съм пред лаптопа ...
![]()
>>DjBelev<<
Имам 2 днеа до изпита и днес почвам да уча.Бахти простия предмет е тва ИП обаче
Задоволено е най-точната дума.
Оправям си кандидатстването, ще ставам шофьор, започнала съм пак да чета, в най-скоро време ще захващам и да спортувам.
Накупих си малко козметика... Хапвам, пийвам студен сок и се готвя за теория.
Изморена, но доволна. Масивната задача, с която ме изненадаха тази сутрин е под контрол и ще бъде завършена в срок. Харесвам си работата.
Плановете за утре вечер се налага да се изменят, но няма да се отменят. Ако трябва в 10 ще започнем.
Хубаво ми е.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Еййй...за 2 болта ми остави четворка.......хем знае че помагам на всички останали с още едно момче,но тя пак не ни писа шестици,пък на мен 4ворка.....
>>DjBelev<<
Доволна.
Денят беше хубав. Обичам,обичам,обичам и все повече ми липсва! Искам си го при мен!
Иначе спах като съселче допреди малко и сега ми е яко кеф.
maDamn
Ужасен ден , не можах да се наспя като хората, само той ми е в главата, отново. Станах 30 мин по-късно от обикновено. Залях се цялата с кафе и трябваше да се преобличам, тъкмо всичко готово и колата не щя да запали. Пристигнах 20 минути след началото на часа, а така мразя да закъснявам. Мислех си да се прибирам да поспя 4-5 часа и пак да дойда, но не ми се рискува пак да закъснея понеже колата пак си придава важностите.
Но поне успяхме снощи да се чуем и видим. Толкова ми липсва, искам си го тук, да знам, че е на сигурно място и нищо няма да му се случи и да мога винаги да му се обадя или да отида до тях и да си го видя. Да чакам с нетърпение да свърши работа и да позвъни на вратата![]()
Рядко се случва да съм и психически и физически изморена.
Много тежък ден.
Той поне си е тук и това само ще ме накара да стана утре от леглото. Днес с него минахме над 12 километра - ПЕША. Беше мое задължение това, него въобще не исках да го карам да се влачи с мен след толкова път, но... инат.
В следващата една седмица, всеки ден ме чака същото упражнение. Аз както го мислех, щяха да ми се насъбират около 16 километра пеша на ден, но ги съкратих на около 10. Не се знае обаче. В почивните дни предполагам, че ще са и повече от 16.
Ех, крачета... какво ви чака.
И спря да се върти за миг земята..
Чувствам се неоценена ....
всичко е толкова несправедливо
даваш много,получаваш..нищо.
Незнам вече кой да мразя и кой да обичам.
В кого да се вричам и приятел да наричам.