Отговор в тема
Не мога да си намеря място от яд вече.
И ще съм много благодарна, ако някой може да ми даде някакво нормално обяснение на следната ситуация, защото аз просто или не съм достатъчно умна, или и аз не знам какво вече.
Имах една приятелка.
Малко късно разбрах, че терминът "приятелка" явно не важи за нея.
Но, докато стигнах до това прозрение, бях до нея във всеки възможен момент.
Тя плачеше - аз я успокоявах, тя се смееше - аз се смеех с нея.
Когато е имала проблеми съм идвала от друг град по-бързо от самолет.
В продължение на пет години й бях като сестра.
Или по-скоро само аз така съм си мислела.
Къде се крие проблемът?
Ето го и него - дойдох да живея в София. Уж нямаше търпение, всичко ток и жица.
Докато не дойде хубавият ден, в който тя просто си намери нова най-добра приятелка.
И забрави за мен. Ей така, от нищото.
Спря да ме търси, спря да споделя, спря абсолютно всичко. Докато не се появи един ден, в който просто ми сервира следното : "Ами аз всичките тези години имах човек, на когото мога да разчитам 24/7 и това НЕ СИ ТИ."
Чудех се да се смея ли, да рева ли или просто да стана и да си тръгна.
И сега, 3 месеца след това, аз все още не мога да го преодолея.
Сега ще ме питате - какво по-точно?
Ами ето това - че аз си давах душата за това момиче, правех всичко за нея, никога не съм й отказала каквото и да било, бях й опора във всяко начинание и накрая аз духам супата.
Та, въпросът ми е следния - къде, по дяволите, съм сгрешила?
Какво не съм й показала/доказала/дала, че да се промени за 2 месеца и да забрави, че съм жива?
Че за капак да ми казва, че нямало проблем?...
Нда, все пак, мерси за мненията..
Последно редактирано от Wednesday666 : 01-26-2013 на 23:58
С нетърпение очаквам някой да се включи и да ми разясни и на мен същият въпрос/проблем.
На моменти съм се чудила аз ли съм толкова наивна/замаена/глупава, или другите си играят добре ролята.
Случвало ми се е и затова си извадих поука - за никого не си давай душата.
Животът е като огромно виенско колело - върти се,нови хора качват се и слизат. Първо си долу, после горе. И изпитваш страх от височините, и от долините. Но въпреки всичко винаги носиш тръпката и желанието за живот в себе си. <3 (h)
Първоначално написано от meche95
Вероятно си била прекалено наивна, а тя предостатъчно добре си е изиграла ролята.
Но каквото и да се е случило - не си заслужава да страдаш. Тя губи - не ти! След време съм сигурна, че ще осъзнае постъпката си, но ще е късно. Просто следващия път внимавай за кого си даваш душата и това е. Такива хора винаги ще има - просто трябва да се научиш как да се предпазиш.
Приятелите си отиват, и идват. Не си късай нервите. Преиграваш. 3 месеца си губиш времето. И полза от това каква? Никаква. Тц.
На мен ми е ясно, че реално полза няма абсолютно никаква.
Но не съм от хората, които лесно зачеркват някого от живота си, на когото са държали ужасно много.
Ти попита ли я тези въпроси, които си задаваш? Попита ли я кой е бил въпросният човек?
През цялото това време, докато ти си се раздавала за нея чу ли я да казва, че ти си й опора, че си й най-добра приятелка и т.н? Защото по обяснението ти оставам с впечатлението, че тя не те е чувствала толкова близка, колкото ти си си мислила, че сте.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Много жалко.
Дъбеливър е права.
Здравейте,
Аз съм в подобно положение. Ще ви разкажа историята си. Не търся съвет, просто споделям и се надявам някой да намери своите отговори в историята ми.
Всичко започна преди 3 години. Това беше най-тежкият период в живота ми Загубих скъп за мен човек и се чувствах ужасно самотна Оказах се в лапите на кошмарна депресия. Един ден се запознах съвсем случайно в чата в скайп с един човек. Интелигентен и харизматичен. Започнахме едни километрични разговори и чатове в скайп. След седмица вече го приемах като близък приятел. Той се занимава с психология и се нае да ме измъкне от черната дупка.
В онзи момент открих спасението си при него, доверих му се безусловно, до там, че всяка негова дума се превръщаше в истина за мен.
Сега адски ме е яд на този човек. Преди месеци разбрах, че той ме е мамил, предал е доверието ми и ме е ме е манипулирал. Боли ме и ми е отвратително. Чакам го да ми се обади за да му се развикам и да затворя. Дори няма да му потърся сметка. Искам отношенията ни да приключат и да започна на чисто с човека до себе си, който сега ме търпи заедно с последствията от тази история.
Намерете хора, които да са истински до вас. Прекратете тези негативни отношения, колкото и да е трудно и не се обвинявайте, че сте ги допуснали. Не сте виновни, че сте били добри.
Повярвай ми, не съм толкова глупава, че да не забележа ако привързаността е едностранна.
Дори доста често чувах, че съм й най-близката, че ме обича и всякакви такива подобни.
Затова тази й постъпка ме обърка и нарани толкова.
ДД, не е жалко за мен.
Жалко е за нея.
Единственото, което искам да направя е да се опитам да разбера с кое съм сгрешила.
Тя не може да ми каже, питала съм, просто шот тя реален проблем не вижда.
Пантерке, питала съм.
Според нея аз само се филмирам и си мисли, че продължаваме да сме приятелки.
Казах й го абсолютно директно, от доста време не сме дори и познати.
Да, знам кой е този човек.
Тъпото е, че го познава от макс 2 години, но тва е друг въпрос..
Понякога имаме нужда да ни светнат с мокър парцал, за да осъзнаем за кого си заслужава.Не си хаби нервите, има достатъчно хора,стойностни,които си струват.
Явно добре си е изиграла картите и в един момент вече не си си нужна. Считай го като коз,вече ще знаеш и ще се пазиш.
maDamn
е па щом тя не те иска, тегли и една майна и за*би тая работа
може да ти е гадно, ама прежали я, щом не те иска за приятелка, щом не те е оценила, не ти трябва
ще си намериш по - добра приятелка
а след време АКО почне да тича след тебе и да ти се моли да се сдобрите, въобще не и обръщай внимание
Залагате ли?! Спечелихте ли?!
Че аз умирам, а вас ви презирам!
Аз съм я заебала. Нея.
Но може би, понеже аз не бих могла да постъпя по същия начин с някого, не го разбирам и търся някакво обяснение.
Благодаря, че ми дадохте такова.
няма значение от колко време познаваш един човек.
Мда,и аз бях в същата ситуация до преди година имах и аз "най-добър" приятел 2-та с него поне от 3-4 години се познавахме,навсякъде заедно,дори когато имахме приятелки и накрая взе че се дистанцира от мен и прекрати контакти с мен и в последствие разбрах,че той просто сега излизал с други хора ,правил различни неща и аз накрая също се чувствах кофти,но мога да те посъветвам с най-голямото клише "да продължиш напред" и,АКО случайно въпросната ти приятелка реши да си възобнови отношенията с теб,не се замисляй и я одрежи на момента,защото аз съм си патил от такова нещо да давам 2-ри шанс на приятели и накрая пак ти го набиват в г*за
Когато твърдиш, че точно този човек е бил ЕДИНСТВЕНИЯТ, който НЯКОГА те е подкрепял, а го вижда веднъж в месеца, важи. Шот аз й бях до гъза, когато не се познаваха дори.
Levrex, благодаря ти. Вече се примирих с мисълта, че съм заменима.
Обикновено съм на мнението на ДД, обаче в случая си права. Не може да се познават от 2 години, а тя да твърди, че това е единственият, който е бил до нея през целия й живот. Малоумно е. Не е логично самото изказване.
Бе, то и аз повечето пъти съм с подобно на нейното мнение, обаче в случая..
Мне, не ми звучи нормално.
Нито логично.
Още по-малко подходящо за възрастта й.
Карай, както и да е.
И на теб ти благодаря за помощта.
Здравей, много е трудно да познаеш кой ти е истински приятел, нали ? Проблема не е в теб ! Хората се променят защото не ценят това което им се дава и им се предлага и става много банално и жалко.. вероятно и комично когато попаднеш в една такава ситуация за ПОРЕДЕН ПЪТ. Гледай по- ведро на нещата, семейството са хората на които можеш да разчиташ във всеки един момент.. приятели, познати, съседи, съученици- всичко е до време
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
