ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 24

[NambyPamby]

гушкаво такова.

пък няма кого. :\
самотно ми е, тъжно ми е, ревливо ми е, отчаяно ми е.
едно нещо няма дето да е наред, едно-единствено, поне за него да се заловя.
съкрушена съм, безсилна, нещастна и окаяна.
искам само да ми кажат нещо мило, да ме гушнат здраво и да не ме пускат. и да си се наплача на спокойствие.
стига с тия измишльотини "бъди силна". ми ако не искам? цял живот съм силна и цял живот вървя напред.
сега имам нужда да поспра, да зацикля дори на едно място(което вече съм и направила, което е... мхм, рискувам да си прееба бъдещето много стабилно) и да си го изстрадам всичкото.
и имам нужда някой да бъде с мен. и да съм досадна, и да съм тегава, и депресирана, а някой да ме милва, да ме гушка и да ми казва, че съм прекрасна, че е до мен и всичко ще се нареди.
просто не знам какво да правя с живота си.

[SisiStrange]

пък няма кого. :\
самотно ми е, тъжно ми е, ревливо ми е, отчаяно ми е.
едно нещо няма дето да е наред, едно-единствено, поне за него да се заловя.
съкрушена съм, безсилна, нещастна и окаяна.
искам само да ми кажат нещо мило, да ме гушнат здраво и да не ме пускат. и да си се наплача на спокойствие.
стига с тия измишльотини "бъди силна". ми ако не искам? цял живот съм силна и цял живот вървя напред.
сега имам нужда да поспра, да зацикля дори на едно място(което вече съм и направила, което е... мхм, рискувам да си прееба бъдещето много стабилно) и да си го изстрадам всичкото.
и имам нужда някой да бъде с мен. и да съм досадна, и да съм тегава, и депресирана, а някой да ме милва, да ме гушка и да ми казва, че съм прекрасна, че е до мен и всичко ще се нареди.
просто не знам какво да правя с живота си.

Нареви се като женичка едно стабилно, ама така, че да си излееш всичко. Ако щеш, пусни си някой сълзлив филм и го изреви здраво. После всичко си тръгва наново и отначало, и те е яд, че трябва пак да градиш, но пък е толкова хубаво, защото всички възможности са там.

По темата: боли ме всичко. Спала съм кофти и рамото ме боли ужасно та едвам го мърдам, отгоре на всичко ми дойде днес. Поне почти докрай довърших ботаниката и набързо минах артерии. Чувствам се горда. Няколко гадни страници в описания ги съкратих в 3 мънички, ясни схеми. Защо ли направо не ни ги дават така? Толкова по-ясно е.

[Niakoitam]

пък няма кого. :\
самотно ми е, тъжно ми е, ревливо ми е, отчаяно ми е.
едно нещо няма дето да е наред, едно-единствено, поне за него да се заловя.
съкрушена съм, безсилна, нещастна и окаяна.
искам само да ми кажат нещо мило, да ме гушнат здраво и да не ме пускат. и да си се наплача на спокойствие.
стига с тия измишльотини "бъди силна". ми ако не искам? цял живот съм силна и цял живот вървя напред.
сега имам нужда да поспра, да зацикля дори на едно място(което вече съм и направила, което е... мхм, рискувам да си прееба бъдещето много стабилно) и да си го изстрадам всичкото.
и имам нужда някой да бъде с мен. и да съм досадна, и да съм тегава, и депресирана, а някой да ме милва, да ме гушка и да ми казва, че съм прекрасна, че е до мен и всичко ще се нареди.
просто не знам какво да правя с живота си.

Като цяло колко познато усещане. Само дето аз не страдам от любовна раздяла.