Прекрасно. Откакто спря да ми пука, наистина се чувствам чудесно. Не се съобразявам с никого и нищо, режа хората като кисели краставици без да се замислям за чувствата им, проклета съм и отвратителна, но това ме прави, ако не щастлива, то поне с доста по-олекнало сърце. Сигурно много тъпо изглежда такова държание отстрани, ама така хубаво пък пресява плявата от истински ценното... Който е наранен си тръгва, който е обиден - също, на когото му идва в повече - и той.
То било хубаво да не се съобразяваш с никого, бе!

В момента единственото, което ми се разминава с очакванията, е недостига на пари. Те не, че някога са били достатъчно, ама сега определено се усеща някаква нужда. И то не за кафета, цигари, простотии, ами за нещо наистина важно. Ще ги намеря все отнякъде.