Естествено, че съм говорила с него и то не един път, но той си държи на вярата и казва, че ще се пази до сватбата. Както казах в началото си мислех, че няма нищо лошо да си е вярващ, но с времето чашата започна да прелива. А той като цяло избягваше въпросите, свързани със секса и сменяше темата, така че отначало не знаех за неговите възгледи. Вариантът с женитбата не е на дневен ред, защото мисля, че сме още прекалено млади за тази важна крачка, а и каква е гаранцията, че като се оженим няма да ми се дърпа пак, при положение, че вече година и половина си го караме така и като гледам на него му е идеално да продължаваме в същия дух. Вие пък толкова лесно ми казвате да го разкарам, защото не става въпрос за вас нали? Ако сте с човека, който ви прави щастливи (макар и не във всеки аспект) бихте ли се отказали от него с лека ръка и да загърбите чувствата си? Обмислям да направя още един опит, както казах на рождения му ден да го изненадам с нещоо (сещате се) - но е малко рисковано, ако се ядоса как ще го понеса отново... дали е добра идеята?