- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 24
Ето това беше последната ти изцепка. Няма да се връщам назад и да ги търся.Ако искаш може да си ги намериш сама.Неща от рода на кой не бил тъпак,кой какъв бил,как си мислела за мен едикакво си преди време и май се оказвало вярно и т.н.
Относно другият въпрос макар,че казах че няма да пиша повече по тая тема. Какво можеш да се промени с боя ли? Ами приеми,че има хора (не всички са такива),които си позволяват да си пускат ръчичките,защото се чувстват недосегаеми,но като им набие някои таралумпата след това само като погледнат някое момиче с такава мисъл се сещат,че може и да им се случи същата случка след време и да се повъзпрат.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Но момичетата пак си седят, гледайки същия тоя нещастник и са принудени да го търпят по коридорите. Уволнението е къде къде по-предпочитано за всички. Включително за хората, които ходят да го налагат в случай, че бъдат заловени и после задържани.
А що се отнася до това дали си ъъъъм нагрубен? или не, най-малко ти можеш да се засягаш за обидни коментари, имайки в предвид твоя мил стил на клинчене по хиляда часа в една тема, въртейки и сучейки, а в момента, в който нещо не ти изнася, минаваш на лична основа. Опитвал си се безуспешно да го прилагаш и на мен, и на Пантерата, и на ДД, и на кой знае колко хора още. Пък относно кой не бил тъпак - интересно как "Гаджето ми не е тъпак" е обида към теб.
Не съм убедена, че кой да е модератор би сметнал обясненията как е по-добре да идеш да пребиеш някого, отколкото да се обадиш в полицията при даден проблем, за правилни и заслужаващи поощрение.
Аз се отказвам да водя този очевидно безсмислен спор. В случай, че се наложи, иди с моторна резачка направо, не с винкел. Поне да е свършена работата.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Не е редно хич, обаче ме прави щастлива и това е най-важното. Не очаквам нищо, не се надявам на нищо, не храня илюзии, знам какво ще се случи и все пак го правя. Надали обаче този път ще съм с разбито сърце. Няма какво да ти се случи, след като са ти отнели всичко.
Приемам го като терапия, леко кривване от правия път, за да ми е по-лесно след време да продължа напред, тъй като очевидно всичко друго, което опитах, не постигна желания ефект.