"Хиперболизирана" любов

[asp1r1n94]

Нямам си работа и да драсна няколко реда
Като я видя и после изключвам, унасям се в мисли, забравям и за проблемите.Когато сме заедно имам чувството, че никога няма да ми е достатъчна, никога няма да ми стигне, каквото и да направя, както искате го разбирайте.Трудно контролирам този "глад" - нека така го нарека.Това нещо ме изяжда отвътре...
Чувствали ли сте се така ?

[Takaki Tono]

Не, самодостатъчен съм си.а ма нали се сещаш че когато този човек изчезне, изчезва и щастието ти

[Rosiita98]

И аз се чувствам точно така, добре дошъл в клуба на " Замаяните от любов"

[Pamaa]

Не, за жалост ( може би ). Много е хубаво да си влюбен, да, но когато другия не изпитва същото или поне ти не си сигурен, че е така, започва да ти става доста тъпо...

[asp1r1n94]

Не, самодостатъчен съм си.а ма нали се сещаш че когато този човек изчезне, изчезва и щастието ти

Затова се опитвам да задържа това състояние възможно най-дълго

[Amore-Mio*]

Чувствала съм се, но не бих могла да го нарека "хиперболизирана любов".
Особено в началото на дадена връзка, всеки се чувства така /или поне почти всеки/, което е от тръпката, от новото, от неочакваното.

[asp1r1n94]

Не, за жалост ( може би ). Много е хубаво да си влюбен, да, но когато другия не изпитва същото или поне ти не си сигурен, че е така, започва да ти става доста тъпо...

Това наистина е много кофти, в няколко теми вече четох за този проблем...Според мен в една връзка разговорите са изключително важни.Ако видиш, че просто се лигави и не иска да проведете един разговор, макар че аз изобщо не бих се и забъркал с такъв тип момиче, няма смисъл да се продължава.

[asp1r1n94]

Чувствала съм се, но не бих могла да го нарека "хиперболизирана любов".
Особено в началото на дадена връзка, всеки се чувства така /или поне почти всеки/, което е от тръпката, от новото, от неочакваното.

И аз не мога да го разбера.Може би просто си паснахме много добре като характер, като мислене, като чувство за хумор.А може би, защото досега никога не е било толкова сериозно с предишните(не по моя вина).

[Tsukuda_Hiroshi]

Не, самодостатъчен съм си.а ма нали се сещаш че когато този човек изчезне, изчезва и щастието ти

Same 4 me... Давам ти общо 3 хиперболизирани години. После ще дойдеш на нашата...

[SisiStrange]

От почти 2 години съм така.

[sexa_na_kompleksa]

Чувствала съм се, но не бих могла да го нарека "хиперболизирана любов".

Даже продължавам да се чувствам така, а сме от доста време заедно. : )

[asp1r1n94]

В такъв случай мога да заявя, че измислих нов термин

[Tsukuda_Hiroshi]

Да живее богатството на бЪлгарският език!!!

[anonymous708973]

Днес стават година и четири месеца откакто съм така. Колкото и време да прекараме все не ми е достатъчно. 7-8 часа и пак ми е гадно, като си тръгвам. След 2 дни решавам, че ми се иска да съм сама, но ми писва след половин час и искам пак да го видя и да го прегърна.
Въпреки това не смятам, че изпадам в крайности или че съм сляпа за проблеми или недостатъци. Съвсем здравословна любов е.

[marilyn]

За мен това е крайност, а аз не обичам крайностите. Щастието ми не може да се базира върху наличието или липсата на един конкретен човек. Имам множество хора около себе си, които ме правят щастлива. Не мога да живея само за моментите, в които съм с възлюбения. Денонощието има 24 часа и гледам да им се наслаждавам напълно, на всяка минута, дали сама, дали с приятели или с любимият... няма значение.